Само четири дни след встъпването си в длъжност, новият президент на България Росен Плевнелиев посети Брюксел и разговаря с висши ръководители на НАТО и ЕС. Както самият президент я определи, визитата беше знакова и подчинена на целта да покаже, че и при новия си държавен глава България ще се придържа неотклонно към европейската си и евроатлантическата си ориентация. Така възприеха визитата и събеседниците на президента.
Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен коментира, че посещението на Росен Плевнелиев е показало силния ангажимент на България към пакта и това, че Алиансът ще продължи да разчита на страната ни. Аналогична оценка направи и председателят на Европейската комисия Жозе Барозу, според когото посещението в Брюксел, направено толкова скоро след встъпването в длъжност на новия президент, е жест, показващ силната връзка между България и ЕС и общите им ценности. И генералният секретар на НАТО, и председателят на Европейската комисия, увериха Плевнелиев, че може да разчита на тяхната подкрепа, което е един окуражителен жест в началото на неговия мандат.
Но по определение посещението беше работно и президентът го използва, за да изложи приоритетите си. Той потвърди ангажимента на България към операциите и мисиите на НАТО и готовността й да изпълнява своята отговорност и роля на Балканите с експертизата и опита, който има. Потвърди и подкрепата на България за засилване на партньорствата на НАТО и особено на сътрудничеството с партньорите от Близкия изток и Северна Африка. Генералният секретар Расмусен определи България като важен съюзник на Алианса, опора на сигурността в Югоизточна Европа и даде висока оценка за участието на българските сили в Афганистан, Косово, Либия.
В разговора с председателя на ЕК Жозе Барозу Росен Плевнелиев подчерта, че ще бъде прагматичен президент и го показа, като още на първите си срещи в Брюксел постави един особено чувствителен за България въпрос. Не само в разговора с Жозе Барозу, но и на срещата си с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, президентът постави въпроса за приемането на страната в Шенген и предизвика категорична подкрепа за тази кауза. Барозу заяви категорично, че България трябва да бъде оценявана обективно за Шенген, оценката трябва да е положителна и да не зависи от заключенията на доклада на ЕК за напредъка на страната в правосъдието и обществения ред. От своя страна Ромпой увери, че ще постави този въпрос при предстоящото си посещение в Холандия, която блокира приемането на България в Шенген, и отново ще го включи в дневния ред на Съвета на ЕС през март, ако до тогава не бъде постигнато споразумение.
Първата задгранична визита на новия български президент показа, че появата му на международната политическа арена е предизвикала внимание и интерес. Приет бе на най-високо ниво в НАТО и на най-високо ниво в Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент. Наситено с разговори, посещението потвърди, че новият български държавен глава ще се стреми към активно присъствие в международната политика.
Президентът Румен Радев започна консултации с кандидатите за служебен премиер. Според конституционните промени от края на 2023 г., държавният глава може да избере служебния премиер от ограничен списък от 10 кандидати. Това са председателят на..
Партия "Има такъв народ" (ИТН) благодари за доверието на президента Румен Радев и върнаха обратно третия мандат за съставяне на правителството. Папката беше върната празна от заместник-председателя на парламентарната група на ИТН Ивайло Вълчев с..
Президентът Румен Радев връчи съгласно конституционната процедура мандат за съставяне на правителство на Николай Денков, кандидат за министър-председател, излъчен от втората по численост парламентарна група в 49-ото Народно събрание - тази, на..
Президентът Румен Радев връчи съгласно конституционната процедура мандат за съставяне на правителство на Николай Денков, кандидат за..
Партия "Има такъв народ" (ИТН) благодари за доверието на президента Румен Радев и върнаха обратно третия мандат за съставяне на правителството. Папката..
Президентът Румен Радев започна консултации с кандидатите за служебен премиер. Според конституционните промени от края на 2023 г., държавният глава..