Проф. Александър Федотов е роден през 1956 г. в руския град Новосибирск. Иначе майка му е от Петербург, баща му – също. Завършва Петербургския държавен университет. После идва в България, воден от голямата си любов към една българка, която среща в Петербург. Наричат го „полиглота”, защото превежда от старотибетски, старомонголски, съвременен монголски, хинди, корейски. Сам не помни броя на редките езици, които ползва. Превежда най-вече поезия, държи авторските права на книгата „Ежедневна медитация” на Далай Лама, която има вече две издания. Обича да чете литературни вестници. Сега Александър Федотов е директор на Центъра за източни езици и култури към Софийския университет „Св. Климент Охридски”, преподава и корейска литература.

Откога датира интересът му към Изтока?

© Снимка: архив

„За първи път посетих държава от Изтока – Монголия, още когато бях студент в Петербург – казва той. – Тогава цялата ни студентска група замина в Улан Батор за една година, в Уланбаторския държавен университет. Но всъщност моят интерес към Изтока е от по-рано, когато родителите ми бяха там. Тогава аз четях книги, гледах филми и реших като порасна къде ще кандидатствам. Записах се във Факултета по източни езици и култури в Санктпетербургския университет и съм много щастлив, че следвах точно там. А по отношение на пътешествията из Изтока, човек като посети една източна държава, му се иска да посети още, и още… Защото тайнството около източните култури е тяхната взаимна обусловеност, тяхната зависимост една от друга. Не можеш да разбереш например културата на Тибет или Монголия, ако не познаваш културата на Китай. По същия начин е и с културите на Корея и Япония, където конфуцианството е много силно, даоизмът – също. Всяка култура в Югоизточна Азия е свързана със съседната, защото в миналото е имало три културни мега-ареала: китайско-конфуцианският, индийско-будисткият и третият – арабо-мюсюлманският център, който се създава, когато възниква ислямът. И сега ислямската култура е разпространена в страните от Близкия Изток и Северна Африка чак до Малайзия и Бруней. Затова съм на мнение, че ако искаш да опознаеш спецификата на една държава, трябва да се запознаеш и с другите източни страни. Наскоро пък бях в Централна Америка. В дните около Нова година посетих Гватемала и Белиз – държави, намиращи се на територията на маите и ацтеките в далечното минало, където са се развивали по забележителен начин астрономията, селското стопанство, точните науки, архитектурата, популярна с типичните за региона паметници. Знаем и за майското писмо, за майския календар, за който толкова много се говори през тази година. Беше ми много интересно да се запозная отблизо с древната история на тези страни, на този континент, да видя с очите си тези древни обичаи, запазени и до днес, за които само съм чел и за които преподавам на студентите си. Защото, само когато човек се докосне до тях, може да усети величието на техните култури.”

За толкова нашумялото „идване на края на света през 2012-а” проф. Федотов отговори, опирайки се на Календара на маите:

„В никакъв случай не идва краят на света! Само идва един нов цикъл, който ще започне през декември тази година и който се нарича „Епоха на Възраждане”. Може да се каже – на прераждане, на духовно извисяване, а това отново говори за близост между източната и западната философии. Затова би трябвало да посрещнем декември тази година с високо вдигнати глави и усмивки на лицата.”

В кои други страни е пътешествал проф. Федотов?

„Миналата година посетих Перу и Боливия, за да се запозная по-отблизо с културата на тези държави. Това е културата на инките - една бивша империя, която се е разпростирала върху територията на днешно Перу, Боливия, Чили, Еквадор, Уругвай – империя, която по-късно е била съборена от испанското нашествие. А големите открития, които се правят там, като града Мачу Пикчу, често стават случайно. Зелената маса на джунглите и трайната влага благоприятстват за съхранението на тези градове. Този град е построен върху „срязания” връх на една планина и това е подвиг за жителите му.”

За арабския свят и пътешествията си в него проф. Федотов изрази съжаление, че е посетил дотук само Мароко, Египет, Ливан, Сирия, Йордания, Тунис и ОАЕ. И все пак:

„Много бих искал да посетя и арабските държави от Залива, Саудитска Арабия – страни с богата и древна култура. Това са страни с интересна инфраструктура, с модерна архитектура – Катар, Оман, Бахрейн, Кувейт. Арабският свят е много интересен – това са 23 държави с официален език – арабски. Един богат на култури и традиции свят.”

Можем само да пожелаем на проф. Федотов да допълни и без това богатите си познания по източни култури, както и да упражни езиците, които владее, в този необятен свят – на Изтока.