През 2012-а се навършват 120 години от създаването на Народния музей в България. Това се случва 14 години след Освобождението на България, във време на икономически и културен подем. До 1892 г. музеят е секция от Народната библиотека, в която са се събирали археологически, нумизматични и етнографски ценности. След основаването му в него работят едни от най-известните ни учени-хуманитаристи. През 1906 година, когато проф. Иван Шишманов – известен филолог, етнограф, писател и общественик, е министър на просвещението, по негово предложение институцията се разделя на два отделни музея.
© Снимка: www.stara-sofia.com
Археологическият си остава в зданието на бившата Буюк джамия, а Етнографският се премества в сграда срещу Народното събрание. През Втората световна война обаче тя е разрушена от бомбардировките. Затова през 50-те години неговата сбирка се мести на сегашното си място в бившия царски дворец, в който си съседства с Националната художествена галерия. Добре е да се знае, че още от началото в Националния етнографски музей към него работят солидни учени като Стефан Костов и Любомир Милетич. Създадена е обаче и група от общественици, писатели и артисти – приятели на музея, които помагат за обогатяването на неговите фондове. Сред тях например са Иван Вазов и Дора Габе.
Подробности за колекцията на Етнографския музей разказва в интервю за Радио България д-р Лина Гергова, координатор на честванията на 120-ата годишнина. Както посочва тя, когато след Освобождението в Народната библиотека започва събирането на различни ценности от цяла България, това се прави най-вече от учители и читалищни деятели. Те изпращат в музея дарените от цялата страна костюми и предмети, които смятат за ценни.
© Снимка: www.stara-sofia.com
Същевременно след отделянето му през 1906 година започва и много сериозно откупуване на предмети – продължава д-р Гергова. – Тогава пък учени от Етнографския музей обикалят страната и събират ценностите. И така днес ние имаме около 50 хиляди предмета. Най-голяма е колекцията ни от народни носии, имаме около 25 хиляди броя носии. Имаме и сбирки от различни килими, черги, покривки. И още: грънчарска колекция, произведения на металообработването, изделия от от дърво, най-различни предмети от етнографското ни културно наследство.
Доскоро на етнографията у нас се гледаше като на наука за традиционната култура, събираха се най-вече старинни предмети, но днес в сбирката на музея има и по-нови постъпления. В него например е част от колекцията на комунистическия ръководител Тодор Живков с подаръци от различни страни, които са етнографски ценности.
© Снимка: www.stara-sofia.com
120-ата годишнината на Народния музей съвпада със 150-годишнината от рождението на професор Иван Шишманов, който, освен че е един от най-известните ни и най-действени етнографи, има и голяма роля за създаването на Етнографския музей. Затова отбелязваме и двата юбилея – казва Лина Гергова. – Честванията ни съвпадат и с дните на етнографията и фолклористиката, които организираме за втора поредна година в началото на ноември, когато празнуваме и Деня на народните будители. Тази година ще имаме изложба, която ще представи цялата етнографска карта на България, най-вече чрез костюми. Тя ще се открие на 31 октомври в сградата на Царския дворец. След това продължаваме с национален конкурс-надпяване. Миналата година този конкурс беше посветен на възрожденците братя Миладинови, на техния сборник „Български народни песни”. Тази година пък песните са от сборника с народни умотворения „Народопис”, чието начало е поставено от проф. Иван Шишманов. Вече над 70 тома са излезли от този сборник, всички са издадени от Етнографския музей.
На 3 ноември в музея ще има ден на отворените врати, входът е безплатен. За посетителите са подготвени различни ателиета, игри, даже фолклорно караоке. За 6 ноември пък е предвидена научна конференция, посветена на делото на проф. Иван Шишманов. Приключили са и два ученически конкурса за есе и рисунка и техните лауреати ще бъдат наградени в рамките на честванията.
Католиците в България и по свята празнуват Възкресение Христово . Най-голямата католическа общност живее в Пловдивска област и региона на Свищов. В полунощ срещу неделя на 31 март католическите храмове в България се изпълниха с вярващи, а..
Непосредствено преди избухването на Балканската война 1912-1913 г., българите в района на Одринска Тракия наброявали 410 724 души, по информация на тогавашното Министерство на външните работи на България. С превземането на Одринската крепост на 26..
26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...
След Освобождението през 1878 г. страната ни започва да се развива с темпо, което да уплътни пропуснатото през петвековното отсъствие от историческата..