Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

120 години от основаването на Народния музей

Народният музей е настанен в някогашната Буюк джамия, построена през 15 век, днес там се помещава Национален археологически институт с музей.
Снимка: www.stara-sofia.com

През 2012-а се навършват 120 години от създаването на Народния музей в България. Това се случва 14 години след Освобождението на България, във време на икономически и културен подем. До 1892 г. музеят е секция от Народната библиотека, в която са се събирали археологически, нумизматични и етнографски ценности. След основаването му в него работят едни от най-известните ни учени-хуманитаристи. През 1906 година, когато проф. Иван Шишманов – известен филолог, етнограф, писател и общественик, е министър на просвещението, по негово предложение институцията се разделя на два отделни музея.

© Снимка: www.stara-sofia.com

Вътрешността и експозицията на Народния музей

Археологическият си остава в зданието на бившата Буюк джамия, а Етнографският се премества в сграда срещу Народното събрание. През Втората световна война обаче тя е разрушена от бомбардировките. Затова през 50-те години неговата сбирка се мести на сегашното си място в бившия царски дворец, в който си съседства с Националната художествена галерия. Добре е да се знае, че още от началото в Националния етнографски музей към него работят солидни учени като Стефан Костов и Любомир Милетич. Създадена е обаче и група от общественици, писатели и артисти – приятели на музея, които помагат за обогатяването на неговите фондове. Сред тях например са Иван Вазов и Дора Габе.

Подробности за колекцията на Етнографския музей разказва в интервю за Радио България д-р Лина Гергова, координатор на честванията на 120-ата годишнина. Както посочва тя, когато след Освобождението в Народната библиотека започва събирането на различни ценности от цяла България, това се прави най-вече от учители и читалищни деятели. Те изпращат в музея дарените от цялата страна костюми и предмети, които смятат за ценни.

© Снимка: www.stara-sofia.com

Същевременно след отделянето му през 1906 година започва и много сериозно откупуване на предмети – продължава д-р Гергова. – Тогава пък учени от Етнографския музей обикалят страната и събират ценностите. И така днес ние имаме около 50 хиляди предмета. Най-голяма е колекцията ни от народни носии, имаме около 25 хиляди броя носии. Имаме и сбирки от различни килими, черги, покривки. И още: грънчарска колекция, произведения на металообработването, изделия от от дърво, най-различни предмети от етнографското ни културно наследство.

Доскоро на етнографията у нас се гледаше като на наука за традиционната култура, събираха се най-вече старинни предмети, но днес в сбирката на музея има и по-нови постъпления. В него например е част от колекцията на комунистическия ръководител Тодор Живков с подаръци от различни страни, които са етнографски ценности.

© Снимка: www.stara-sofia.com

120-ата годишнината на Народния музей съвпада със 150-годишнината от рождението на професор Иван Шишманов, който, освен че е един от най-известните ни и най-действени етнографи, има и голяма роля за създаването на Етнографския музей. Затова отбелязваме и двата юбилея – казва Лина Гергова. – Честванията ни съвпадат и с дните на етнографията и фолклористиката, които организираме за втора поредна година в началото на ноември, когато празнуваме и Деня на народните будители. Тази година ще имаме изложба, която ще представи цялата етнографска карта на България, най-вече чрез костюми. Тя ще се открие на 31 октомври в сградата на Царския дворец. След това продължаваме с национален конкурс-надпяване. Миналата година този конкурс беше посветен на възрожденците братя Миладинови, на техния сборник „Български народни песни”. Тази година пък песните са от сборника с народни умотворения „Народопис”, чието начало е поставено от проф. Иван Шишманов. Вече над 70 тома са излезли от този сборник, всички са издадени от Етнографския музей.

На 3 ноември в музея ще има ден на отворените врати, входът е безплатен. За посетителите са подготвени различни ателиета, игри, даже фолклорно караоке. За 6 ноември пък е предвидена научна конференция, посветена на делото на проф. Иван Шишманов. Приключили са и два ученически конкурса за есе и рисунка и техните лауреати ще бъдат наградени в рамките на честванията.

По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В България 26 март е Ден на Тракия

26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...

публикувано на 26.03.24 в 13:10

Християнският Ден на майката е Благовещение

Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..

публикувано на 25.03.24 в 04:30

Почетоха паметта на жертвите от концлагера в Ловеч

С шествие-поклонение и панихида за 35 път бе отдадена почит на жертвите в комунистическия концлагер „Слънчев бряг” край Ловеч. Шествието тръгна от центъра на града и стигна до каменната кариера, където от 1959 до 1962  г. е бил лагера. „Сърцата ни са..

публикувано на 23.03.24 в 16:58