Домашното образование – за и против

Петър Порумбачанов е един от родителите, избрали да учат децата си по система за домашно образование.
Снимка: личен архив

Нашата мисия е да възпитаваме в децата си любов към ученето. Когато те свикнат с идеята, че това е нещо хубаво и забавно, много бързо започват сами да разширяват обема от информация, който приемат. Тогава ние ставаме почти безучастни, просто леко направляваме платната в една или друга посока. Така Петър Порумбачанов, един от родителите у нас, избрали да учат малчуганите си сами, обяснява философията и целта на домашното образование. Около 150 са семействата в България, предпочели да обучават децата си у дома, вместо да ги пращат на училище. В Европа и САЩ тази практика е доста по-разпространена, като в някои от държавите е официално призната от местното законодателство. По данни на Асоциацията за домашно образование, учредена през лятото на 2010 г., над два милиона американчета учат вкъщи. Във Великобритания неофициално броят на домашните ученици е между 20 и 100 хил., а в Русия достига един милион. У нас домашното образование не е официално регламентирано. Според Петър Порумбачанов проектозаконът за предучилищното и училищно образование в сегашния си вид ще усложни нещата за семействата, които обучават децата си вкъщи. Причината е, че той предвижда глоби за всички родители, които не изпращат децата си в традиционното училище. Какви са аргументите на МОМН да не легализира домашното образование?

Образованието е един цялостен процес на обучение, възпитание и социализация, а социализацията се постига чрез общуването с останалите, чрез екипната работа, критичното мислене, които са залегнали в новите учебни програми – казва Милена Дамянова, зам.-министър на образованието. – Когато детето е лишено от възможността да общува, да работи в екип заедно със своите съученици, как например то ще разработи един проект? Проектната работа, проектно ориентираното обучение изисква комуникация с много заинтересовани страни. Това не би могло да се постигне в домашна среда. Така че това категорично противоречи на философията, към която се придържаме.

Асоциацията за домашно образование си е поставила за цел да популяризира този алтернативен начин на обучение сред обществото и да защити правото на избор на родителите. За неин председател е избран Петър Порумбачанов. Мениджър в мултинационална компания, той самият е и горд баща на трима сина и една дъщеря. Ето какво споделя младият мъж за мотивите със съпругата му да предпочетат децата им да учат у дома:

© Снимка: личен архив

Петър е горд баща на четири деца

Ще започна с най-трудния въпрос и най-редовно задаван от хората, които са скептици по отношение на домашното образование, а именно този за социализацията. Винаги сме смятали с моята съпруга, че въпросът, който стои пред нас, не е дали децата ни трябва да се социализират, а с кого. Въпросът, на който трябваше да си отговорим, е дали желаем нашите деца да се социализират с една група, подбрана на случаен принцип, затворена между четири стени или искаме да се социализират със семейството си, със своите баби и дядовци, с роднините и нашите приятели. Дадохме си сметка, че децата са твърде малко деца и през по-голямата част от живота си са възрастни. Затова решихме, че подготовката в детската възраст за реалния живот е много важна. Онова, което най-много ни възмути е, че обществото очаква децата да са деца по-дълго време, отколкото те самите искат да бъдат такива. На следващо място беше академичната подготовка на децата и фактът, че сме разочаровани от резултатите, които конвенционалното образование в страната ни показва. Тези резултати не съответстват на онова, което ние смятаме, че децата трябва да знаят и за което трябва да са готови. Сред мотивите ни бе и виждането, че е необходим индивидуален подход към всяко дете. Дадохме си сметка, че практически в класна стая с 30 деца е невъзможен такъв подход от страна на един единствен учител. Докато в домашната среда ние виждаме качествата на всяко едно от децата и го стимулираме да върви с нормалния темп в онова, което то разбира и да се забави с онова, което не е силна негова страна. Когато започнахме да прилагаме този метод бяхме удивени колко бързо децата напредват в своите силни страни. Например, големият ни син отдавна е минал университетските материали по история и литература, въпреки че е на 17 години. Докато в математиката върви с темповете на възрастта си. Не на последно място смятаме, че за да има приемственост между поколенията, децата трябва да са близо до родителите си, за да възприемат техните морални и етични ценности. Ние не желаехме децата ни да станат жертва на лицемерие, а те задължително щяха да станат лицемери рано или късно, за да угодят на мама и татко, които имат един светоглед и на децата в училище, които имат съвсем различен. За да бъдат приети от своите връстници, те би трябвало да мислят и да действат като тях. Затова решихме да не подлагаме децата си на този тормоз.

Основните трудности, с които в началото се сблъскват семействата като това на Петър, е липсата на разработена българска система за домашно образование. Трябваше да сме пионери и сами да преоткриваме нещата. Има много материали на английски език, които си поръчвахме през интернет от САЩ, споделя Петър. Младият мъж обяснява още, че домашното образование не е хаотично, а добре систематизирано и има програма, която се следва. Децата изучават математика, българска и чужда литература, български език, история, различните научни дисциплини като химия, физика и биология, включително изкуства и спорт. Важно място в домашното образование заемат и чуждите езици. Петър дава пример с най-големия си син, който учи основно на английски език заради чуждестранните учебници и помагала, които използва. Освен това той учи латински и френски език.

© Снимка: личен архив

Ученето се случва постоянно и навсякъде

Всичко това е включено, но по доста по-разнообразен начин, който дава на децата т.нар. истинско и живо знание – казва Петър Порумбачанов. – Обичаме да казваме със съпругата ми, че използваме живи книги. Да учим децата на история, това означава буквално да черпим информацията от историческите извори, вместо от учебниците в училищата. Използваме книги, които са написани от очевидци на историческите събития, а не са пречупени през призмата и разбирането на някой еродиран професор. Не че не ги сравняваме с неговото мнение, но така е доста по-интересно. Хубавото на домашното образование е, че няма никакъв проблем да запалим семейната кола и да прескочим до Плиска или до Преслав в учебно за всички останали деца време и там на място да разкажа например за царуването на Симеон Велики и т.н. Децата не са свикнали да делят времето вкъщи на време за учене и време за нещо друго. Ученето се случва постоянно и навсякъде, което е страшно полезно, защото те не свикват с мисълта, че се учи от звънец до звънец, по сигнал. Те знаят, че учим постоянно, четем постоянно и целият живот е един учебен процес.

Най-голямата мотивация за децата е личният родителски пример, смята Петър. Младият мъж споделя, че телевизорът в тяхната къща отдавна е заменен от множество книги. Постоянно ги провокираме да четат и децата ни имат огромна любов към книгите и литературата. Големият ни син чете средно по 200 страници на ден, разказва Петър. За значението и начина на оценяване на детските знания, той обяснява:

Има тестове, които по-големите ни деца, които активно учат, покриват постоянно в началото, в средата и в края на годината. Синът ми, който е в най-напреднала възраст, постоянно прави тестове, защото се подготвя за колеж и след това за университет. Оценката е изключително важна, не толкова за университета в бъдеще, колкото поради факта, че трупаме портфолио, което е желателно да се представи в тези западни университети. Същото правим с малките деца, събираме папки с техните постижения, като започнем от бебешките им рисунки до съчиненията в последствие, тестовете, които са покривали и всичко останало. Това означава, че във всеки един момент можем да покажем на който и да е, че нашите деца са били обучавани през цялото време и че на тях им се е обръщало внимание.

Още от рубриката

Изследователи от 12 държави представят своите научни постижения в Бургас

Представители на научни и изследователски центрове от три континента обсъждат в Бургас решения на екологични проблеми в различни области. Една от темите на шестата Международна конференция "Екологично инженерство и опазване на околната среда" , е..

публикувано на 06.06.19 в 12:14

По-високо познание на Закона за достъп до обществена информация от гражданите, отчитат от „Програма достъп до информация“

Състоянието на достъпа до информация в България през 2018 г. анализират в доклад юристи от организацията „Програма достъп до информация”/ПДИ/. Докладът е ежегоден и се оповестява от 2001г. насам, без прекъсване. Изводът на анализаторите е, че се..

публикувано на 05.06.19 в 13:40

Сътрудничеството за развитие – крайъгълен камък на външната политика на България

Политиката за развитие е неотменна част от външната политиката на България от 2011 г. и е регламентирана с правителствено постановление за участие на страната в международното сътрудничество – обяснява Радко Влайков, посланик на България в..

публикувано на 05.06.19 в 12:21