Румен Стоянов – първият българин „доктор хонорис кауза” на Университета в град Бразилия

© Снимка: www.unb.br

Известен преводач и университетски преподавател, Румен Стоянов е носител на множество отличия за своята дейност. Наскоро към тях добави и почетна титла, присъдена му от Университета в град Бразилия. Така г-н Стоянов стана първият българин, удостоен с „доктор хонорис кауза” не само в Бразилия, но и в цяла Латинска Америка. В 50-годишната история на бразилския университет същото звание са получили Шарл дьо Гол, Нелсън Мандела, Далай Лама и още редица забележителни личности от нашето съвремие.

Румен Стоянов е сред първите студенти в специалността испанска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Той е основател и пръв ръководител на специалността португалска филология в него. В периода 1964-68 г. е стипендиант в Куба. От Хаванския университет се завръща с отлична диплома. Почти веднага започва да преподава в Катедрата по испанистика и португалистика, където и до днес води курсове по португалска литература и по литература и странознание на Бразилия. Изследователската и публицистичната му дейност е посветена преди всичко на историческите и културни връзки между България и страните, в които се говори испански и португалски. От години изучава пътищата на българската книжовност в Латинска Америка. Първият му превод от испански е публикуван преди 30 години. На него дължим българските преводи на „Сто години самота” на Маркес, появил се през 1969 г., на книги от Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер. Има стихове, писани на португалски и испански, а негови статии, есета, предговори и какви ли не още литературни форми и жанрове са публикувани в над двадесет страни.

Живял е в Латинска Америка общо осемнадесет години. Десет от тях – в Бразилия, като дипломатически представител на страната ни. Започва да пише поезия по време на един от престоите си там. Първата му книга „Стихотворения в Бразилия” излиза в Рио де Жанейро през 1981 г. В нея са включени някои от творбите, които е писал на португалски. Общо пет семестъра преподава и в Университета на град Бразилия.

© Снимка: www.unb.br

Връчване на Диплом за почетен доктор от ректора на Бразилския университет проф. д-р Жозе Жералдо де Соуза Младши.

С почетното звание бях удостоен по повод половинвековния юбилей на учебното заведение, с което имам дългогодишни контакти – разказва г-н Стоянов. Докато работех в нашето посолство, преподавах там в продължение на четири семестъра български език и литература. Още един семестър посветих на бразилското литературно присъствие в България. Нашата литературна история е започнала 700 години преди бразилската. Постарах се да дам възможно най-изчерпателна информация за това в какъв литературен и културен контекст попадат бразилските творби. На тържествената церемония, на която получих титлата „доктор хонорис кауза”, присъства нашият посланик в страната г-н Чавдар Николов, както и ректорът, декани и преподаватели в Университета на град Бразилия. Изпълниха химните на двете страни, след официалната част имаше камерен концерт. Това признание е наистина много голямо и аз се радвам, че то идва в България чрез мен.

Румен Стоянов споделя още, че много цени и наградата на Съюза на българските преводачи, получена за превода му на „Попол Вух” – най-известния литературен паметник на маите, което си остава най-голямото известно епическо произведение на индианците от доколумбова Америка. Както и наградата на Съюза на българските писатели за литературното изследване „Чака ме светът”, посветено на Никола Вапцаров и преводите на поетичните му творби, направени на испански и португалски. Преди време той беше и сред българските интелектуалци, с които се срещна бразилският президент Дилма Русев по време на посещението си у нас.

Познавах майка й, брат й, а с нея съм се срещал няколко пъти в Бразилия – разказва г-н Стоянов. И още:

През 1973 г. отидох от Бразилия в град Бело Оризонте, столица на един от щатите, за да открия българска фотоизложба. След това имаше представяне и на български вина. При мен дойде една жена и ми каза, че съпругът й бил българин – Педро Русев. Поговорихме, тя ми разказа за децата си, сподели, че едната й дъщеря има проблеми с полицията. Поговорихме за посещението на голямата наша поетеса Елисавета Багряна в Бразилия, по време на което тя е гостувала и в дома на Русев. Когато Дилма стана държавно лице, се запознахме на официална среща. Много бях впечатлен, че тя винаги казва: „Аз съм половин българка”. А когато беше у нас, сподели, че това е едно от петте най-вълнуващи неща в живота й – след раждането на дъщеря й и нейната внучка, излизането й от затвора и избирането й за президент. Много съм горд, че българската култура е на голяма почит в Бразилия. След първия наш музикант Светослав Митиков, отишъл там през 20-те години на ХХ век, стотици певци и инструменталисти работят в различни оркестри, преподават в университети. Певците Борис Христов, Анна Томова-Синтова, Детско-юношеската филхармония „Пионер” и още много други са оставили незабравими спомени, извоювали са наистина голям авторитет за българската музикална школа.

Още от рубриката

Българската Цветница – букет от колоритни традиции в различните региони

Седмица преди православния Великден българите празнуват Цветница. Този ден бележи началото на най-скръбната, но и най-наситена с духовни послания седмица в живота на вярващия християнин – времето, в което Христос приема страданието и кръстната..

публикувано на 21.04.19 в 08:00

Пролетни цветя в Европейската столица на културата Пловдив

В Пловдив започна изграждането на жива цветна инсталация под мотото „Донеси цвят в Стария град!“. Инициативата е по повод 50 години от създаването на общинския институт „ Старинен Пловдив “ . Организаторите – Fiori & Regali Plovdiv,..

публикувано на 20.04.19 в 08:00

Кражбите на ток – проблем, който върви към своето трайно разрешение

Същността на кражбите на електрическа енергия се промени много през последните години. Има cеpиозно теxнологично pазвитие в средствата за измерване на потребената енергия и манипулирането на уредите за отчитане не е по силите на cpедностатистическия..

публикувано на 15.04.19 в 12:33