Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Първите народни изпълнители в програмите на БНР

Преди 78 години, когато се създава българското радио като културна институция, едно от решенията на директора му Сирак Скитник, е за мястото на народната музика в програмата. Богатството на фолклора и грижата да се запази за поколенията, става главна задача и на основателя на музикалния отдел Димитър Ненов, постъпил в радиото през есента на 1935 година. Той заявява: Щастлив съм, че на мен се слага тази отговорна, но благородна задача да бъда едно малко камъче в основите на бъдещата голяма сграда на българската култура. Композитор и виртуозен пианист, Ненов прави така, че слушателите да се запознаят не само със световните музикални достижения, но да опознаят и българската народната музика, която битува затворена в малките селски общности. Народът ни в 30-те години на миналия век има бегла представа за своето собствено песенно и инструментално творчество. За кратък период до 1937 година Радиото издирва народни певци и инструменталисти (кавалджии, гъдулари, гайдари) за участие „на живо” пред микрофона. В тези първи години звучи и продукцията на редица грамофонни фирми – „Лондон рекърд”, „Арфа”, „Симонавия”, „Микрофон”, фабриката за грамофонни плочи „Балкан” – записали известните на времето народни изпълнители. Благодарение на старите плочи, съхранени в „Златния фонд” на БНР, имаме звукова памет за редица светила на народната ни музика. Популярни по онова време са кларинетистите Рамадан Лолов, Георги Лолов, Ради Ангелов, допринесли с майсторството си за утвърждаване на кларинета като солов инструмент в народната ни музика.

© Снимка: архив

В първите години след създаване на радиото фолклористът Васил Стоин от БАН участва в комисия за подбор на песните. Лично той, по поръчка на радиото, събира 1200 песни от Източна България. Ангажирани са композитори, които правят хармонизация на мелодиите – Иван Кавалджиев, Парашкев Хаджиев, Марин Големинов и др. Тази авторска намеса, сполучлива или не, поставя началото на фолклорен жанр, определян като „лично” творчество. Първата певица, застанала пред микрофона на живо да изпълнява тези песни, е Анастасия Павлова Станковска, по-известна като баба Наста – македонката. Истинска българка родом от Крушево, останало в пределите на съседна държава, тя се преселва в София. Очевидец на нейните изпълнения е фолклористът Манол Тодоров, който твърди: Баба Наста беше голяма изпълнителка, колоритна личност и певица с хъс. Пееше вдъхновено и артистично. Тя не изпълняваше песента, тя я пресъздаваше! Толкова била известна, че по време на войната софиянци чуят ли сирените, които предупреждават за бомбардировки, казвали: Баба Наста се обади!

© Снимка: архив

Първата група, поканена да свири в радиото, е „Бистришката четворка”. Идвахме пеш от Бистрица до София и обратно. Дъжд, сняг, виелици – нищо не ни спираше – спомен на тамбуриста Деян Матеин. Първоначално групата включва тамбура, гайда, гъдулка и кларинет, но скоро мястото на кларинетиста попълва кавалджията от Угърчин Цвятко Благоев. Любознателен студент в педагогическия отдел на Софийския университет, Цвятко Благоев се научава да свири на кларинет и участва в друга звездна формация от онова време – „Софийската кореняшка група” на флигорниста Карло Алиев. Но ако „Бистришката четворка” представя традиционните български инструменти, то „Кореняшката група” със своите европейски инструменти е първообраз на сватбарската музика у нас. За първи път свири по радиото през януари 1938 г. Музиката й с много настроение, импровизационност, съпроводена от възгласи, създава истинска народна атмосфера.

Цвятко Благоев е редовен сътрудник на радиото от 1935 година и има исторически принос за развитието на народната музика. Натрупал опит в „Бистришката четворка” и „Кореняшката група”, в 1939 г. създава своята „Угърчинска група” от традиционни инструменти, изиграла историческа роля за основа на днешния Оркестър за народна музика на БНР. Фолклористът Михаил Букурещлиев пише за него: В каквито и групи да е свирил Цвятко Благоев, каквито странични ангажименти да е получавал, никога не е късал „пъпната си връв” с Радиото. Почувствал силата на този институт, той не му изневери и му остава верен до края на живота си.

© Снимка: архив

Голямо име за народната ни музика е тракийката Атанаска Тодорова от Чирпан, която участва на живо в първите години на Радиото. Тя има характерен тембър, индивидуален изпълнителски стил, специфичен орнамент и ясна дикция. На 25 юни 1935 г. гласът й прозвучава по радиото. Акомпанират й на пиано Любомир Романски, Парашкев Хаджиев, оркестърът на Иван Кавалджиев. Но чуждото за народната песен звучене на темперираните инструменти дразни усета й за стил. Това става причина през 1939 г. да създаде Тракийската тройка с традиционни инструменти. Песните на Атанаска Тодорова са записани на грамофонни плочи, а гласът й от радиото се налага като един от най-известните в края на 30-те. Някои от тях изпълнява с кавалджията Станил Паяков, започнал да свири солово пред микрофона, после в състава на „Тракийската тройка”. В други я съпровождат оркестрите на Рамадан Лолов, Ради Ангелов, Ахмед Бабаков…

© Снимка: архив

Особено колоритна сред първите изпълнители на народна музика е Гюрга Пинджурова, популяризирала трънските песни. Школувана певица, тя завършва консерватория в Прага и сътрудничи активно на радиото от 1935 г. На официалното й прослушване за постоянна радиопевица благословия й дават Васил Стоин, Добри Христов, Райна Кацарова.

Кавалджията Никола Ганчев е сътрудник в Радиото от 1936 г. От същата година пеят Вълкана Стоянова, бъдещата примадона на народната песен, Жечо Долчинков, събрал над 3500 песни от Котленско и Добруджа, Маша Белмустакова, Виктория Крайселска… Борис Машалов е в студиото от 1937 година, лично поканен от Сирак Скитник. Мита Стойчева запява през 1942 г. Всички те и още много други, които няма как да изброим, стават любимци на българското население, което слуша Радиото заради тях.
По публикацията работи: Валя Божилова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Лъжи и истини"… Сленг представя ново видео

SLNG (Сленг) е една от групите, дали облик на съвременната българска музика в началото на новото хилядолетие. След загубата на фронтмена Дими Екимов, Сленг се завърнаха в обновен състав – вече над десет години певец в групата е Владимир Михайлов,..

публикувано на 28.03.24 в 09:45

Споделена обич и нова песен в среща на дует ШИК със софийската публика

Дует ШИК има запазено място в сърцата на почитателите на красивата музика със своите мелодични песни, много от тях превърнали се в хитове. Техен автор е Красимир Гюлмезов – утвърден композитор, аранжор, инструменталист и певец. В дует ШИК гласът му се..

публикувано на 26.03.24 в 07:15
Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски

"От тук до вечността" с Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски

"От тук до вечността" ще ни преведат певицата Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски – пианист, композитор и аранжор. Това ще се случи с помощта на Биг Бенда на БНР с диригент Антони Дончев в концерт на 21 март, от 19 ч. в Първо студио на..

публикувано на 20.03.24 в 11:05