© Снимка: личен архив
През 1974 г. Петко Радев печели конкурс в Миланската скала и близо единайсет години е първи кларинет в един от най-добрите оперни театри в света.
През този период имах удоволствието да участвам в спектакли и концерти с едни от най-големите диригенти на нашето време. Главен диригент беше маестро Абадо, по-късно и маестро Мути, но гостуваха големи имена сред диригентите, разбира се, и най-големите певци, като започнем с Павароти, Доминго, нашите Гяуров, Кабаиванска… Това беше един от най-хубавите периоди в моята концертна и оркестрантска дейност, споделя музикантът.
Още преди да замине за Милано, Петко Радев е асистент, после доцент в Музикалната академия, а след завръщането си през 1985 година продължава педагогическата си дейност:
За моя радост през този период завършиха отлични кларинетисти. Бяха толкова добри, че постъпиха на работа в САЩ, Австрия, Великобритания... В музикалните ни институти – операта, музикалния театър, филхармонията – също има мои ученици.
През живота си освен на класическата Петко Радев дава много от себе си и на народната музика. Изпълнител, създател на оркестър, аранжор, автор на едни от най-хубавите български хора, той получава признание и уважение във фолклорните среди. Еталон за народно изкуство и неувяхващ бисер е „Криво садовско хоро”, което той записва най-напред с оркестъра на Иван Кирев.
Още докато работех в радиооркестъра, имах възможност да контактувам с известните народни музиканти и направих първи записи с акордеонистите Коста Колев, Иван Кирев, Иван Шибилев, Емил Колев. Участвал съм в продукцията на почти всички известни народни певци по това време. Срещата ми с Петко Дачев ме окуражи да направя и собствен оркестър, с който имахме концерти по радиото, телевизията, из страната. С този оркестър записах най-хубавите си хора и акомпанирахме на известните певци. Народната музика ми създаде име в тези среди. Дълги години бях председател на журито на надсвирванията в Стамболово, Дълбок извор, „Тракия фолк” в Димитровград, Първомай, на много места.
В последно време Петко Радев е непрекъснато председател на жури в Първомай, в конкурса на името на известния кларинетист Стойчо Кузмов и певеца Стефан Филипов. Канен е на надпяването в Странджа, местността Божура, на подновеното надсвирване на тракийските оркестри в Дълбок извор…
Това ми доставя голямо удоволствие – признава той, – защото поддържам връзка с народната музика, която винаги е била моята първа любов. Срещам се с колеги и приятели по време на тези събори, надсвирвания, срещи... На 29 януари т. г. моят студент Стефан Стефанов, концертмайстор на Софийския духов оркестър, организира среща на кларинетисти от цяла България. Бяха поканени доста колеги от класическата музика, както и народни музиканти. Стана приятна среща с много шоу, много надсвирване и настроение.
Безспорно е значението на кларинета за развитието на българската народна музика, много са и имената на музикантите, утвърдили инструмента като солов. Петко Радев е сред тях:
От навлизането на кларинета в народната ни музика до ден-днешен тя претърпява огромно развитие. Днешните кларинетисти са виртуози, невероятни импровизатори и това до голяма степен се дължи на Иво Папазов-Ибряма. Има и кларинетисти като Младен Малаков, Димитър Пасков, Филип Симеонов, Орлин Памуков и др. с по-различен стил, също търсени и обичани в цяла България. С навлизането на огромния технически потенциал у някои музиканти се появи безцелно, твърде силно свирене, което ме дразни до известна степен. Но като инструменталист се възхищавам на техническите им възможности, на инвенцията, дори на нетипичните за народната ни музика хрумвания. Такъв пример е Ибряма, когото често канят на джаз-фестивали. Но народната музика рано или късно се завръща към корените си. Състави като „Канарите”, Конушенския оркестър, оркестър „Хоро” на Васил Първанов повече се придържат към старите традиции в народната музика, така че не всичко е отишло само към техницизъм, виртуозност и импровизация.
След дълга творческа пауза, в която ѝ се случиха най-хубави неща – в рамките на четири години два пъти стана майка и написа и защити докторска дисертация в сферата на социалната психология, – Йоанна Драгнева се завърна с нова песен – "Безкрайно".Тя..
Второто издание на Националния фолклорен конкурс "С песните на Златка Ставрева" събра над 1000 изпълнители, обявиха организаторите му. През почивните дни, 13 и 14 април, в Културен дом НХК в Бургас ще се надпяват изпълнители от различни възрасти,..
Българският композитор Борислав Славов спечели престижната награда за "Най-добра музика" в тазгодишното 20-о издание на наградите на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство BAFTA GAMES AWARDS, съобщи БНР "Хоризонт". Славов..
Когато човек открие таланта в себе си, нищо не е в състояние да го спре да се развива и да върви по пътя на мечтите. Дарба да пее и да се изявява на..
Група Фанданго представя "Любовта" – нов сингъл от наскоро издадения албум "Като птиците". Това е една от последно записаните за албума песни. Автор..