Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Календарът на древните траки край пловдивското Буково

Под връх Драгойна се намира Буковският храм на Слънцето.
Снимка: архив

От незапомнени времена едни от най-древните обитатели на днешните български земи траките се славели с изключителните си познания в областта на астрономията. Според древногръцки източници тракийските астрономи познавали в детайли небесните тела и посвещавали гръцките владетели в тайните на астрономията. Така например в една от хрониките се споменава за тракийския жрец Деценей, който знаел имената на повече от 350 звезди. За връзката на траките с движението не небесните тела свидетелстват и множеството тракийски светилища, в които са открити съоръжения, ориентирани към Слънцето – върховния им бог.

По думите на археолога Божидар Чапъров слънчеви съоръжения има на много места в Родопите, но никъде не е открит календар като този, който изследователят намира при разкопките на древен тракийски храм. Това се случва преди повече от 30 години в планината близо до село Буково, южно от град Първомай, при проучването на храм на Слънцето на един планински връх:

Това е връх с над 800 м надморска височина – разказва Божидар Чапъров. – Там са намерени археологически артефакти с около 60 см културни напластявания. В средата на светилището има камък под формата на конус с височина около 30-40 см и диаметър около 100-120 см. По краищата на този конус открихме равномерно разположени 6 вдлъбнатини. С помощта на астроном, преподавател от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, извършихме многократни наблюдения на датите 21 март, 21 юни, 21 септември и 21 декември. Сутрин чакахме слънцето да изгрее и с един репер в средата на конуса проследявахме как сянката пада на определените дати в една от тези дупки. Така при всяко едно измерване сянката падаше на различно място, защото слънцето изгряваше от различни места. В една от дупките намерихме и каменно яйце, за което предполагам, че е местено през различните сезони. По всичко личи, че става дума за календар за отмерване на сезоните. В древността хората почитали природата, защото са били зависими от нея. Отчитането на сезоните им помагало за развиване на земеделието и скотовъдството.

Археологът е документирал над 110 шарапани (изсечени в скалите съоръжения, използвани най-вече за направа на ритуално вино). Изследва и повече от 1200 скални култови ниши. Той е категоричен, че до този момент такъв календар от епохата на траките няма открит. Според Божидар Чапъров мястото на Буковския каменен календар не е случайно.

Това е район на една мегалитна култура, на границата между тракийските племена одриси и беси, пояснява той. Траките възприемали земята, наричана от тях Богиня майка, като жив организъм, който също като човешкия е движен от енергийни центрове. Затова те разполагали светилищата си именно на такива места, където според изчисленията им се намирали тези важни точки. Там хората са сядали обърнати на изток и се молели на Слънцето. Буковският храм на Слънцето с каменния календар се намира над жълтата пещера Утроба. Пещерите утроби според траките са място, в което Богинята майка влиза символично в съприкосновение с бога Слънце. Там се ражда бог Сабазий, известен и с гръцкото име Дионис. Под храма има около 110 изсечени в скалите погребални ниши.

Тези ниши са трапецовидни и са пръснати само в Източните Родопи – обяснява археологът. – Представляват част от мегалитната тракийска култура. В района на Буково има и 18 каменни шарапани за производство на тракийско вино. Затова се предполага, че тук се намира един от древните винарски центрове у нас. Подобен има и в района на Кърджали. Археологическите артефакти, например керамичните съдове, са вероятно от края на Второто хилядолетие пр. н. е. Каменният календар, нишите, шарапаните, както и останките от селища наоколо са от различно време, но пак около този период. За да се определи самата датировка, трябва да се измери и прецесията (промяната на наклона на оста на въртене на небесно тяло). Възможно е за времето от създаването на календара, сянката да се е изместила и да не пада точно в средата на съответната вдлъбнатина. Ако това се измери, може да се определи кога слънцето е попадало точно в центъра й, дали преди 3000 или преди 3800 години.

Преди година Божидар Чапъров прави филм за уникалното откритие с надеждата да заинтересува местните управници да отделят средства за неговото съхранение. Десетилетия наред каменният календар е оставен без всякаква защита от атмосферни влияния и иманярски набези. До него не стигат туристически маршрути, не са измислени и мистични интригуващи истории като тези около календара на маите. Има само безмълвни каменни свидетелства, че праисторическите селища по нашите земи са едни от първите в Европа.

По публикацията работи: Нели Панайотова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Документална изложба разказва за католиците в България

Документална изложба "Католиците в България XVII-XXI век" ще бъде открита днес в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Експозицията ще представи документи за книжовното наследство на българите католици. Посетителите ще научат за..

публикувано на 17.04.24 в 07:05

Изложба разказва за създаването на двореца в Балчик преди 100 години

Изложбата "Духовната вселена на кралица Мария" на румънската асоциация ДАР гостува до 12 май в Държавен културен институт "Културен център Двореца" – Балчик. Това е първото от над 90 събития в културния институт, посветени на 100-годишнината от..

публикувано на 16.04.24 в 11:40

45 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов

Три самолета ще прелетят днес над Ловеч към 17:30 часа, за да отправят въздушен поздрав по случай 45-годишнината от полета на първия български космонавт . Самолетите ще излетят от авиобаза "Долна Митрополия" и ще преминат във формация..

публикувано на 10.04.24 в 06:10