Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Календарът на древните траки край пловдивското Буково

Под връх Драгойна се намира Буковският храм на Слънцето.
Снимка: архив

От незапомнени времена едни от най-древните обитатели на днешните български земи траките се славели с изключителните си познания в областта на астрономията. Според древногръцки източници тракийските астрономи познавали в детайли небесните тела и посвещавали гръцките владетели в тайните на астрономията. Така например в една от хрониките се споменава за тракийския жрец Деценей, който знаел имената на повече от 350 звезди. За връзката на траките с движението не небесните тела свидетелстват и множеството тракийски светилища, в които са открити съоръжения, ориентирани към Слънцето – върховния им бог.

По думите на археолога Божидар Чапъров слънчеви съоръжения има на много места в Родопите, но никъде не е открит календар като този, който изследователят намира при разкопките на древен тракийски храм. Това се случва преди повече от 30 години в планината близо до село Буково, южно от град Първомай, при проучването на храм на Слънцето на един планински връх:

Това е връх с над 800 м надморска височина – разказва Божидар Чапъров. – Там са намерени археологически артефакти с около 60 см културни напластявания. В средата на светилището има камък под формата на конус с височина около 30-40 см и диаметър около 100-120 см. По краищата на този конус открихме равномерно разположени 6 вдлъбнатини. С помощта на астроном, преподавател от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, извършихме многократни наблюдения на датите 21 март, 21 юни, 21 септември и 21 декември. Сутрин чакахме слънцето да изгрее и с един репер в средата на конуса проследявахме как сянката пада на определените дати в една от тези дупки. Така при всяко едно измерване сянката падаше на различно място, защото слънцето изгряваше от различни места. В една от дупките намерихме и каменно яйце, за което предполагам, че е местено през различните сезони. По всичко личи, че става дума за календар за отмерване на сезоните. В древността хората почитали природата, защото са били зависими от нея. Отчитането на сезоните им помагало за развиване на земеделието и скотовъдството.

Археологът е документирал над 110 шарапани (изсечени в скалите съоръжения, използвани най-вече за направа на ритуално вино). Изследва и повече от 1200 скални култови ниши. Той е категоричен, че до този момент такъв календар от епохата на траките няма открит. Според Божидар Чапъров мястото на Буковския каменен календар не е случайно.

Това е район на една мегалитна култура, на границата между тракийските племена одриси и беси, пояснява той. Траките възприемали земята, наричана от тях Богиня майка, като жив организъм, който също като човешкия е движен от енергийни центрове. Затова те разполагали светилищата си именно на такива места, където според изчисленията им се намирали тези важни точки. Там хората са сядали обърнати на изток и се молели на Слънцето. Буковският храм на Слънцето с каменния календар се намира над жълтата пещера Утроба. Пещерите утроби според траките са място, в което Богинята майка влиза символично в съприкосновение с бога Слънце. Там се ражда бог Сабазий, известен и с гръцкото име Дионис. Под храма има около 110 изсечени в скалите погребални ниши.

Тези ниши са трапецовидни и са пръснати само в Източните Родопи – обяснява археологът. – Представляват част от мегалитната тракийска култура. В района на Буково има и 18 каменни шарапани за производство на тракийско вино. Затова се предполага, че тук се намира един от древните винарски центрове у нас. Подобен има и в района на Кърджали. Археологическите артефакти, например керамичните съдове, са вероятно от края на Второто хилядолетие пр. н. е. Каменният календар, нишите, шарапаните, както и останките от селища наоколо са от различно време, но пак около този период. За да се определи самата датировка, трябва да се измери и прецесията (промяната на наклона на оста на въртене на небесно тяло). Възможно е за времето от създаването на календара, сянката да се е изместила и да не пада точно в средата на съответната вдлъбнатина. Ако това се измери, може да се определи кога слънцето е попадало точно в центъра й, дали преди 3000 или преди 3800 години.

Преди година Божидар Чапъров прави филм за уникалното откритие с надеждата да заинтересува местните управници да отделят средства за неговото съхранение. Десетилетия наред каменният календар е оставен без всякаква защита от атмосферни влияния и иманярски набези. До него не стигат туристически маршрути, не са измислени и мистични интригуващи истории като тези около календара на маите. Има само безмълвни каменни свидетелства, че праисторическите селища по нашите земи са едни от първите в Европа.

По публикацията работи: Нели Панайотова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Отец Александър Чъкърък

Създаденото от отец Александър Чъкърък в Одрин дава своите плодове

Непосредствено преди избухването на Балканската война 1912-1913 г., българите в района на Одринска Тракия наброявали 410 724 души, по информация на тогавашното Министерство на външните работи на България. С превземането на Одринската крепост на 26..

публикувано на 27.03.24 в 13:05

В България 26 март е Ден на Тракия

26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...

публикувано на 26.03.24 в 13:10

Християнският Ден на майката е Благовещение

Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..

публикувано на 25.03.24 в 04:30