Училищният психолог Анет Маринова: „Няма лоши деца, има неразбрани деца”

публикувано на 19.07.13 в 09:38

Снимка: Архив

„Няма лоши деца, има неразбрани деца”, убедена е психоложката Анет Маринова. В продължение вече на петнадесет години тя работи като училищен психолог в едно от столичните общообразователни училища. Лъчезарна и усмихната, Анет е готова да се притече на помощ на всяко едно от хилядата деца на възраст от шест до осемнадесет години, които учат там.
Какви са техните проблеми в чисто психологически план?

Все по-сложни, все по-комплексни, защото децата идват от различни семейства, където има различни практики на отглеждане, на възпитание, казва Анет Маринова. От друга страна много по-отворен е глобалния свят, всичко е както се казва на една ръка разстояние като информация, като опознаване на света, така, че децата се сблъскват с най-различни житейски ситуации и затова подходът е индивидуален. Всяко дете е уникално и това е водещо в работата ми. През последните години доста сериозно работя с деца със специални образователни потребности и това е свързано с образователни политики, позволяващи на тези деца да получават помощ в обучението си. Друга част от работата ми е свързана с деца, които имат проблеми с поведението в училище, с това да удържат себе си в рамките на някакви регламентирани правила, в отношенията с учители, с връстници, както и деца, които бягат от училище. Голям е броят на децата, при които се разпознават рисковите фактори в семейната среда и все по-чести са случаите, в които работим в партньорство с отделите за закрила на детето по тези случаи както и със служби за помощ в общността на деца и семейства.

Имало ли е случаи, които са я държали будна в работата й като училищен психолог?

Много пъти, особено в началото на моята практика, когато в продължение на две години бях и обществен съветник към местна комисия за борба с противообществените прояви на учениците, казва Анет. Тогава се натъквах и се ангажирах със случаи, които създаваха у мен етична дилема. Не толкова по отношение на моята позиция, но на системата, която те поставя да наказваш дете и родител, който има страдание, който преживява драма и се нуждае от помощ. Това е нещо, което е правело нощите ми безсънни и ме е карало да се ангажирам със застъпничество за тези деца и семейства. Чувствам се сега като ветеран с много рани от многото спорове. В училище има най-различни случаи. Има деца с предизвикателно поведение, с прояви на аутизъм. Има и такива, които споделят за домашно насилие, за сексуално насилие – все тежки случаи, които изискват много работа и внимание. До март тази година в продължение на три години бях консултант в Министерството на образованието по въпроси, свързани с приобщаващото образование на болни и уязвими деца. В моето училище има 37 ученици със специални образователни потребности. Това са деца с различни увреждания, с интелектуални затруднения, деца, които са хиперактивни, със затруднения в обучението, налагащи логопедична работа.

Анет Маринова приема професията си като мисия и все пак ако можеше сега да избира, би ли се спряла отново на нея?

Да и доказателството за това е, че аз все още работя в училище, казва тя. През последните години минах на половин щат, защото отворих за себе си и друго пространство в рамките на частна психотерапевтична практика, където също се работи с деца и семейства. Училището обаче остава за мен голямото предизвикателство и там се нуждаем от базисна промяна по отношение на мисията на училището и по отношение на това, какво означава образование, какво е да образоваш един човек. Какво означава да го придружаваш в естествения му порив да учи и да опознава света и да задава въпроси и да продължаваш да раздаваш онази човечност, която носиш.

По публикацията работи: Диана Христакиева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!