Цар Калоян – дипломат и воин

/ 397 преглеждания
Паметникът на Цар Калоян във Варна
Снимка: архив

Един от прочутите средновековни български държавници – Калоян, се възкачва на престола в преломно време. По-големите му братя – болярите Петър и Асен, оглавяват въстанието за освобождението на България от византийско владичество в 1185 година. То е успешно, българската държава е възстановена след близо два века. Според една от клаузите в мирния договор с Византия Калоян е изпратен като заложник в Константинопол. Две години по-късно той успява да избяга и се завръща в родината. Калоян помага на двамата си братя в управлението на освободените земи. Асен и Петър обаче стават жертви на заговорници. През 1197 година младият владетел остава сам – при силна болярска опозиция и война с Византия. Той обаче разполага със силни оръжия: дипломатически талант, ловкост в преговорите, умение да противопоставя своите противници, дори да привлича своите врагове, като например Иванко, убиеца на брат му Асен. Калоян се превръща в отговорен държавник и опитен политик, независимо от това, че е поел властта на около 30 години. Военните му кампании срещу Византия са успешни. Постигнат е мир.

© Снимка: wikipedia.org
Гробът на Цар Калоян във Велико Търново

Едно от предизвикателствата пред Калоян е постигането на международно признание за българската държава и на собственото му управление след дългогодишната чужда власт.
Той наследява на трона своите братя, но, реално погледнато, те не са признати от чужди владетели.

„Въпросът не е само в търсенето на престиж или тщеславие, този казус е жизнено важен – казва в интервю за Радио България историкът проф.Пламен Павлов. – Вярно е също, че споменът за Първото българско царство – една от трите Велики сили за своето време в Средновековна Европа, е бил жив.

Доказателство за това са съчинения на западни автори, особено от ХІ-ХІІ век. Но прекъсването на българската държавност за около две столетия е оставило траен отпечатък в международното статукво.”

Калоян обаче е предпазлив. Известно е например, че в продължение на няколко години той не отговаря на предложението на папа Инокентий Трети да се присъедини към Римската църква...

„Контактите между Калоян и папата будят неведнъж дискусии между учените. Много често се приема, че инициативата е на папата, и може би е така – отбелязва Пламен Павлов. – От друга страна, има историци, които смятат, че Калоян е активната страна, но после съзнателно е допуснал протакане на преговорите, тъй като е очаквал да уреди въпроса с Византия. Това е най-правдоподобният сценарий.”

Смята се, че в 1200-1201 година Калоян сключва съюз с византийския император Алексий Трети Ангел с тази цел. Успява и да присъедини към България земите на Добромир Хриз (български аристократ, независим владетел в Македония). Но след това василевсът му отказва обещаното признание. Когато рицарите от Четвъртия кръстоносен поход влизат в Константинопол, Алексий бяга в крепостта Дебелт, близо до днешния Бургас. И предлага на Калоян признание. За българския владетел обаче то няма смисъл, тъй като василевсът на практика се е самодетронирал. Освен това, Римската църква тогава е най-авторитетният център в Европа, който би могъл да реши проблема с международното признание на България. Калоян изпраща отговор на папското писмо с искане за царска корона и самостоятелна църква.

© Снимка: wikipedia.org

Факсимиле от преписка с папа Инокентий ІІІ, съдържаща формулата: "Калоян, цар на българи и власи".

През 1204 г. България и Римската църква сключват уния. Пратеникът на папата кардинал Лъв провъзгласява Калоян за крал на българи и власи, а архиепископ Василий – за примас на Българската църква. Православните канони се запазват. В писмата си до Инокентий III Калоян обаче държи да се подписва като император, а първосвещеникът му е наричан патриарх на Българската църква. Така се прехвърля мост към славните традиции на Първото българско царство. Унията с Рим просъществува до 1235 г.

В годината, когато българският владетел получава признание, Константинопол е завладян от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход. Балдуин Първи, император на новосъздадената Латинска империя, отхвърля предложенията за добросъседство. Рицарите не крият завоевателните си планове. Гръцката аристокрация от Тракия се обръща за помощ към Калоян.

„Калоян бил подготвен за назряващата война – пояснява проф.Павлов. – Много често в по-популярни текстове, в романи, нещата се представят в не най-правдоподобната светлина. Това, разбира се, до голяма степен зависи от самите научни знания в дадения момент. Например, когато Фани Попова-Мутафова е писала своите книги, се смяташе, че тежковъоръжената рицарска армия е била нещо много страшно, че българите не са били подговени. Истината е, че българската армия е имала подобни части, както и византийската. А и българите са били свидетели на рицарските походи, особено на Третия. Събирани са били разузнавателни сведения. Калоян е бил наясно, че това е опасен противник, който би могъл да го отклони от неговата основна задача – обединението на българските земи. Защото още Петър и Асен в 1187 година заявяват, че искат да възстановят царството, „както е било някога.”

© Снимка: архив

Битката при Одрин – съвременна рисунка.

В битката при Одрин войската на Калоян нанася съкрушителен удар на рицарите, император Балдуин Фландърски е пленен и отведен в Търново. Българският владетел умира две години по-късно, при обсадата на Солун. Погребан е в църквата „Свети четиридесет мъченици” в старата българска столица Велико Търново. „Най-правдоподобната според мен теория е, че той е убит по време на дворцов заговор – посочва Пламен Павлов. – Въпреки всичко, има една забележителна последователност на тогавашния български елит да укрепва държавата, да я превърне в стряха за всички българи, да възстанови териториалния интегритет на Първото българско царство. Цар Калоян е блестящ пример за това.”

print Отпечатай