Акад. Валери Петров и д-р Милен Врабевски – европейски граждани на годината

Връчена бе Гражданската награда на Европейския парламент за 2013 г. на акад. Валери Петров и на д-р Милен Врабевски. Наградата на Валери Петров получи неговата внучка Ана Хаджимишева.
Снимка: БГНЕС
Големият български поет, писател и преводач академик Валери Петров и председателят на фондация „Българска памет“ д-р Милен Врабевски бяха удостоени с Гражданската награда на Европейския парламент за 2013 г. На 16 октомври на тържествена церемония в Брюксел лично председателят на ЕП Мартин Шулц ще връчи почетни дипломи на двамата видни българи. За 2013 г. 43 лауреати от 21 страни-членки ще получат приза. Високото отличие се присъжда от 2008 г. на граждани и организации с принос за по-доброто взаимно разбиране и интеграцията на гражданите на ЕС. България за втора поредна година има лауреати.

Кандидатурата на акад. Валери Петров бе издигната от българския евродепутат Ивайло Калфин (ПЕС), а на д-р Врабевски – от евродепутатите ни Андрей Ковачев и Преслав Борисов (ЕНП). Наградите на двамата лауреати бяха представени и връчени на специална церемония в София, организирана от Информационното бюро на ЕП в България. Почетен гост на събитието бе президентът Росен Плевнелиев. По думите на държавния глава „най-голямата сила на ЕС са неговите граждани. А 2013 г. е Европейската година на гражданите, на техните права, произтичащи от членството в ЕС. През тази година диалогът между гражданите, институциите и бизнеса е издигнат на съвсем ново равнище в цяла Европа.“ Ето какво още допълни президентът: „Европа задължително трябва да чуе гласа на титан на духовността като акад. Валери Петров и да познава радетели на българщината, какъвто е д-р Милен Врабевски.“

Почетния медал на акад. Валери Петров получи неговата внучка Ана Хаджимишева. От негово име тя благодари за високото отличие. И прочете обръщение, написано по този повод от нейния дядо:

© Снимка: БГНЕС


„Новината за номинирането ми ме зарадва, естествено. Макар да смятам, че има немалко български граждани, които с право биха носили званието „Гражданин на Европа”. Колкото до мен, аз смятам наистина, че се чувствам европейски гражданин. Навярно нещо съм направил в тази посока. И като го търся, струва ми се, че го намирам главно в основната област, в която работя цял живот - поезията, моята лична, която цял живот се е стремяла да утвърждава хуманизма. Мисля, че другата линия, по която се мъча да дам своя малък принос в европейското дело, са преводите ми от различни езици, приближаващи българските читатели към великите произведения на Европа. Винаги, във всичко, което съм писал и пиша, ме е водил призивът на Шилер и Бетовен към радостното братство на всички хора. Много ви благодаря. Валери Петров.”

Ето как другият тазгодишен носител на престижното европейско отличие – д-р Милен Врабевски, очерта каузата на ръководената от него фондация „Българска памет”:

„Фондацията работи в рамките на считаните от мен национални приоритети - борбата с демографската криза, интеграцията на диаспората и реализацията на младите хора в България , културно-историческото наследство и ползата от него – всичко пречупено през призмата на евроинтеграционните процеси и качественото образование.“
Ще добавим, че д-р Врабевски се бори кирилицата в ЕС да се нарича българската азбука.

„За мен е изключително важно да спомена, че успяхме да покрием за пореден път един много широк спектър в обществено-политическото пространство – посочи той. – И да докажем в международен план, че заедно можем повече. От една страна с титан на българската литература, защото, ако стъпваш на раменете на такива мъдри хора, както е известно, се вижда много по-надалеч. И от друга страна – битката за национални приоритети, пречупени през призмата на евроинтеграцията. Това няма как да не води до голям успех. А нашата битка е благородна. Тя е за утвърждаване на българщината и изграждане у младото поколение на усещане за европейска културна идентичност. Която не само че не изключва националната принадлежност, а я издига в нова орбита. Орбитата на хората, които са се научили да живеят заедно и които разбират какво означават принципите „единни в многообразието” и „свободно движение на хора и капитали”, обединени от идеята за прогрес.”
Още от рубриката

Иновативните храни на пазара ни предлагат добавена стойност – здравна информация

Ацидофилните бактерии са открити и описани за науката в началото на XX век. Интересното е, че през 1963 г. арменският микробиолог проф. Левон Ерзинкян успява да изолира специфичния щам, за който през 1964 г. получава авторско свидетелство за..

публикувано на 20.11.18 в 13:34

Евроизборите – тест за досегашния модел на управление в ЕС

Макар до края на мандата на ЕП да остава половин година, проблемите в Съюза, заслужаващи внимание, не са никак малко, а Европа е изправена пред важно решение за своето бъдеще. Ще се довери ли отново на Европейската народна партия, чието мнозинство..

публикувано на 20.11.18 в 12:20

Бързото намаляване на населението насочва вниманието към качеството на човешките ресурси, с които разполагаме

Макар населението в страната ни да намалява с бързи темпове, апокалиптичните прогнози, че българите ще изчезнат като нация, са неоснователни. В това уверяват изследователи на демографските проблеми от БАН и припомнят, че в периода след..

публикувано на 19.11.18 в 13:50