Сестри Бисерови и тяхната музикална фамилия с двоен празник

Снимка: архив

Красивите им песни обикалят света вече десетилетия. Изнесли са стотици концерти на всички континенти. Първо като трио Сестри Бисерови, а по-късно и с по-голяма формация са спечелили безброй приятели на България. През 2013 г. отбелязват двоен празник – 35 години от основаването на триото, както и две десетилетия от първите им изяви като Фамилия Бисерови.

Любимка, Неда и Митра са от Пирин – малко планинско село в южната част на едноименната планина. Мястото е много красиво, но хората от векове се борят, за да отвоюват от планината късче плодородна земя. Бедно детство, много труд и постоянство стоят в основата на техния успешен професионален път, започнал в края на 70-те години на миналия век.

„Искам да разкажа за нашата 35-а годишнина, за нашето начало. Спомените за него и до днес са вълнуващи” – започва Любимка Бисерова. – През 1977 г. се явих пред комисия в БНР за солистка. Одобриха ме, но така и не получих покана за записи. Обадих се, за да разбера причината. Отговориха ми, че първо трябва да определят една или две певици от народния хор при БНР, за да запишем характерните двугласни песни от нашия край. Предложих да доведа от село Пирин моите две сестри – пеем заедно от малки, гласовете ни се съчетават изключително добре. На 1 февруари следващата година трите вече пеехме по фестивали, участвахме в сборни програми. Първото ни пътуване зад граница беше в Куба, където представихме страната ни на Световния младежки фестивал. Бяхме с група български артисти, много от които останаха наши приятели за цял живот – големите оперни певци Валери Попова, Калуди Калудов, композиторите Любомир Денев, Стефан Драгостинов, ансамбъл „Полиритмия” и още няколко известни имена от нашата сцена”.

„Аз съм най-младата от сестрите” – представя се Митра. – Обичам да казвам, че ние сме „галениците на съдбата от село Пирин”. Като деца имахме труден живот – ходехме на училище, а през останалото време трябваше да помагаме на мама в полската работа. От малки пеехме с нея, със сестрите й. Ние сме пет деца – имаме още двама братя. Възпитавани сме на трудолюбие и желязна дисциплина. Когато започнахме да се изявяваме като певици, вложихме много усилия, за да постигнем необходимите професионални качества. Потръгна ни – с талант, но и с много труд. Стигнахме с песните си чак до Австралия, Канада, Япония, Щатите, изнасяли сме концерти в цяла Европа”.

Най-строгият критик на техните изяви е майка им – баба Руска, както я наричат всички приятели на певиците.

„Винаги дава много точна преценка” – продължава Любимка. – За изпълнението, за костюмите. Много сме благодарни на майка за всичко, от нея и близките ни роднини сме научили най-много песни. Наистина имахме голям късмет. Може би защото се различавахме от всичко, което тогава предлагаше българската сцена. Още първите години получихме подкрепа от съществуващата тогава Импресарска дирекция, от г-н Петко Петков, музикален редактор в БНТ, както и от много хора, които заемаха важни постове в държавата. Направихме записи в БНР, в БНТ, „Балкантон” издаде дългосвиреща плоча с наши песни. Нашият импресарио от Холандия г-н Бернард Клейкамп я чу и ни се довери – без да е слушал наши изпълнения на живо”.

Когато тръгват по света, започват да обогатяват репертоара си. „Престрашихме се да включим в него авторски разработки на народни песни. Те ни се виждаха много по-сложни за изпълнение. Композиторите, които подадоха ръка, го направиха абсолютно безкористно. Подариха ни своите партитури, написани специално за нас, помогнаха ни при разучаването и интерпретацията. Акад. Николай Кауфман, Александър Йосифов, Анастас Наумов, Павлина Бедрова, Димитър Трифонов са само част от имената на творците, които ни подкрепиха” – спомня си Митра.

Истински природен феномен е съчетанието на гласовете им – като регистър (тонов обем) те са сопран, мецосопран и алт. Имат около 500 песни, записани на аудио и видео носители. Албумите им са общо девет – три са издадени в Холандия, два – в Япония, останалите – у нас. Преди това са двете дългосвирещи плочи на „Балкантон” и две касети. Един от най-забележителните им проекти е дискът „От корените към върха”.

„За нас това беше тежък момент. Почина една от лелите ни, от която сме научили много песни. Сякаш тогава осъзнахме колко бързо върви животът и колко временно е всичко. Затова решихме да запишем песните, с които майка и сестрите й са огласяли село Пирин. В албума звучат техните гласове, нашите и на децата ни, които продължават традицията”.

© Снимка: www.bisserov.net

Росен, Росица, Митра, Вера

Децата и на трите сестри са се включвали в техни концерти, турнета, записи. Участвали са в три албума, а 1993 е годината, която бележи началото на формация Фамилия Бисерови. Гергана, дъщерята на Неда, пее. Синовете на Любимка са инструменталисти. Росен свири на ударни, Манол – на тамбура. Вера и Росица, дъщерите на Митра, са певици.

„Имам спомени от най-ранната си възраст, когато ходехме с тях на репетиции” – разказва Вера. – Забавлявахме се, тази музика просто ни е в кръвта. Бях 14 или 15-годишна, когато за пръв път отидох на турне в чужбина – беше в Норвегия. Оттогава много сме пътували заедно. Сега аз, Росица и Митра работим върху албум, в който сме включили много стари македонски песни, акомпаниментът е със съвременен инструментариум. Там участва и Росен. Отдавна бяхме направили значителна част от продукцията, но чак сега успяхме да завършим вокалните партии”.

През последните няколко години във фамилията се родиха много деца и внуци. В отглеждането им участват всички, затова е трудно да репетират и записват заедно. Но със сигурност ще отбележат 35-ата година от основаването на триото с концерт. Той ще бъде на 9 декември от 19 ч. в Дома на културата „Средец” в столицата.

Още от рубриката

Петър Джурков: „Ние запалихме искрицата, а младите продължават традицията“

През 1971 г. Веселин Николов – саксофонист, композитор и търсещ човек, основава в Пазарджик една от най-емблематичните и уважавани български джаз формации. Три месеца по-късно е първият концерт на „Бели, зелени, червени“. За началото и..

публикувано на 14.11.18 в 11:00

Elephunky Trip – новият албум на Koka Mass Jazz

Константин Кацарски е артист, отдавна познат на родната публика. Перкусионист, барабанист и DJ, той дълги години бе част от Bluba Lu – формация, добила популярност с експериментаторското си търсене. Продължавайки тази тенденция, Косьо Кацарски създава..

публикувано на 13.11.18 в 10:30

"Мисията възможна" – Васил Петров представя "Синатра: Вегас-2"

След успеха на мегаспектакъла „Синатра: Вегас“ в края на миналата година, поп и джаз певецът Васил Петров е подготвил бляскаво продължение. На 12 ноември сцената на зала № 1 в НДК отново ще се превърне в елегантен джаз клуб в стила на Лас Вегас от..

публикувано на 09.11.18 в 10:28