Троян – меката на сливовата ракия ни очаква

Троянската сливова е дъхава и… неустоима.
Снимка: Венета Николова
Който казва Троян, казва и троянска сливова ракия! В сърцето на Стара планина огнената вода със специфичен аромат е издигната в култ. Дотам, че за нея се носят легенди, посвещават й се песни, вицове и дори цял фестивал. Тук почти всеки си вари домашна ракия в специални казани на двора и не изпуска повод да се похвали с дъхавата си продукция.

© Снимка: Венета Николова

Огнената вода Made in Troyan е официално утвърдена, като спиртна напитка с географско указание.
Да отидеш в Троян и да не опиташ троянска сливова е като да отидеш в Рим и да не видиш папата, шегуват се местните хора. Първото нещо, с което те посрещат, прекрачиш ли прага на домовете им, е чашка сливовица. Омайната течност се лее навред по ресторанти и механи, повишавайки градуса на настроението и… апетита. А троянските мезетата са от вкусни по-вкусни и неусетно отварят глътка, така че човек може и да се забрави. Салати от пресни зеленчуци, домашно козе и овче сирене, сланина, оваляна в дъхави треви, луканки и суджуци от закланото по Коледа прасенце и още, и още гъделичкащи небцето и въображението вкусотии превръщат дегустациите на троянската сливовица в уникално преживяване.

Производството й следва вековни традиции, превръщайки се в самобитно изкуство. Неслучайно на кехлибарената напитка е посветена специална сбирка в двора на местния музей за художествени занаяти и приложни изкуства. Оттам научаваме, че през 1871 г. унгарският пътешественик Феликс Краниц споменава в хрониките си за уменията на троянци да варят ракия от местен сорт сливи, характерен с високото си съдържание на захар и лесно отделящите се костилки. Предполага се, че първи с производството й се захванали монасите на Троянския манастир още през XVI век, а рецептата се пазела в тайна и се предавала от игумен на игумен. Знае се обаче, че манастирското питие съдържало 40 билки. Музейната експозиция представя подробното им описание.

Документална снимка от „сливобер” край Троян, където от край време се отглежда специален сорт сливи.
През 1882 г. троянската сливова получава и първото си световно признание – диплом и бронзов медал на изложението в белгийския град Анверс. Достойнствата на алкохолния еликсир са били оценени от емблематични личности, като папа Йоан Павел ІІ и бившия американски президент Бил Клинтън. Всъщност, ценителите трудно устояват на магическото му въздействие. Това обяснява и един любопитен анекдот от по-далечното ни минало. Разказва ни го Елеонора Авджиева – директор на музея:

„През 1928 г. в троянското село Ломец бил проведен референдум за затваряне на кръчмите. Логично е, след като се произвеждало такова голямо количество ракия, тя да бъде щедро консумирана, както в домашни условия, така и на публични места. В референдума 115 гласа били за затваряне на кръчмите и само 7 – против. Резултатите обаче се оказали краткотрайни, защото се появил неочакван за организаторите ефект. Заклетите консуматори на обществени места, след като нямали възможност да го правят в родното си село, започнали да обикалят в съседните села и понякога не се прибирали с дни. А това се превърнало в повод за сериозни семейни скандали. Както става ясно, традициите не се заличават с партийни кампании”.

© Снимка: Венета Николова

Казан за варене на сливова ракия, изложен в музейната сбирка, посветена на троянската сливовица.
Всяка есен в Троян пристигат хиляди туристи от страната и чужбина, за да присъстват на фестивала на сливовата ракия. Програмата на алкохолната фиеста включва фолклорни изяви, дегустации на троянски мезета, турнири по разказване на вицове за ракията и не на последно място състезания по надпивания с троянска ракия. А веднъж опиташ ли я, ще ти се иска още и още.

© Снимка: Венета Николова

Музеят за художествени занаяти и приложни изкуства съдържа богата експозиция, свързана с местните занаяти, сред които и… варенето на ракия.
Коя е тайната на хубавата троянска сливовица?

Едно от условията е размерът на съда, в който се извършва ферментацията – разкриват местни експерти. Колкото е по-голям, толкова по-качествена ще е сливовицата. Но най-важното условие да се насладиш пълноценно на лютата напитка е доброто настроение и приятната компания сред диплите на Троянския Балкан.
Още от рубриката

България анонсира идеята за създаване на туристическа дестинация „Древни цивилизации“

Две години след първото издание, България отново бе домакин на „Международен конгрес на световните цивилизации и исторически маршрути“. Форумът, организиран от Световната организация по туризъм, събра в столицата над 500 участници от всички..

публикувано на 19.11.18 в 12:40

Обучението на кадрите в туризма е приоритет за ресорното министерство

Наблюдава се недостиг на кадри, както за летния, така и за зимния сезон – заяви министърът на туризма Николина Ангелкова на Междуведомствения съвет за кадрите в туризма. В него участие взе и министърът на труда и социалната политика Бисер..

публикувано на 13.11.18 в 12:13

В Гумощник ценят всеки гост и му подаряват своята богата история

„Боже, благодаря ти, че ни удостои да видим изгрева на слънцето и днес, позволи ни да видим и залеза на този ден“ – с такава молитва и благодарност за живота е започвал всеки нов ден в малкото село Гумощник в близост до Троян. Районът е известен с..

публикувано на 07.11.18 в 12:03