Офшорните компании, собственици на земеделски земи у нас, ще се разделят с терените си. Търговски дружества, които са собственост на фирми, регистрирани в офшорни зони, няма да могат да притежават земеделски масиви. Това предвиждат новите промени в закона за земеделските земи. Така пазарът ще изсветлее и ще се сложи край на финансовия балон, който се надуваше от спекуланти.

Публична тайна е, че в България има доста собственици на ниви, регистрирани в офшорни зони. Така от промените ще пострадат мнимите инвеститори, които през последните години влагаха огромни средства с неясен произход в покупката на земеделски земи у нас. Промените в закона предвиждат още, че при покупката на земеделски терени от чужденци ще се поставят условия за пребиваване в България минимум пет години. От бранша одобряват промените, свързани с притежанието на земя от чужденци. Коментарите им са свързани с това, че земеделската земя не трябва да се третира като обикновена стока и средство за развиване на аграрен бизнес, защото всяка държава защитава територията си. Земята е национално богатство, казват от браншовите организации. А за да се възпроизвежда това богатство, законите трябва да гарантират, че земята ще остане в ръцете на хората, които наистина имат намерение да я стопанисват. Ограниченията чужденци да купуват земеделска земя ще станат и бариера пред спекулантите, които през последните години купуваха парцели с цел препродажба и така надуваха изкуствено цените на нивите. С промените в закона за земеделската земя се очаква пазарът да се нормализира, а цените на нивите да достигнат реалните си стойности за региона. Терените у нас са раздробени, липсват големи земеделски масиви, а окрупняването им става доста трудно поради многото собственици. Средният размер на парцела у нас е едва 5,5 декара. Проблеми има и с напоителните системи. На доста места липсват водоеми, а нова инфраструктура не се изгражда. Само върху два процента от земеделските земи са запазени старите водопроводни инсталации.