Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българската дипломация от хански хрисовули до акредитивните писма

БНР Новини
Доц. д-р Здравко Попов
Снимка: БГНЕС

19 юли се отбелязва като Ден на българската дипломатическа служба. На тази дата през 1879 година е издаден указ на Княз Александър Първи, с който се назначават първите български дипломатически представители в чужбина.

Ако разлистим летописите се оказва, че Българската държава за първи път установява дипломатически отношения с чужда страна, при това с Франция, от времето на хан Омуртаг през 824 г. Някога ханските послания са се наричали хрисовули. Има и отговор от къде идва думата „дипломация”. В антична Гърция посланиците връчвали две свързани восъчни дъсчици, на които казвали „диплома”. През 1878 г., след подписването на Санстефанския мирен договор, княз Александър Дондуков-Корсаков създава към администрацията на временното руско управление т.нар. Канцелария за общи дела и дипломатически отношения. После тя е реформирана в Отдел за външни работи. С Указ 23 от 17 юли 1879 г., както повелява Търновската конституция, за първи път се създава централна държавна институция за организиране, ръководство и провеждане на външната политика на България чрез дипломатическо представителство, т.е. Министерство на външните работи и изповеданията. Указът утвърждава и трите министерски отделения – „за сношаване с местните ведомства”, „за отношенията с чуждите дипломатически агентства” и „за духовните дела”. За да стане Княжеството равноправен субект сред другите европейски държави, то трябва да установи дипломатически отношения с тях. Някои от Великите сили бързат да направят това, други – не. И все пак те започват една по една да установяват дипломатически отношения с младата българска държава. Още през 1879 г. десет европейски държави правят това: Русия, Австро-Унгария, Франция, Германия, Великобритания, Италия, Белгия, Сърбия, Румъния, Турция.

На 17 април 1879 г. Първото велико народно събрание избира за монарх на Княжество България принц Александър Батенберг под името княз Александър Първи. Три месеца след това Третата българска държава има своето първо правителство. Тодор Бурмов, по препоръка на княза, съставя кабинета и го оглавява на 5 юли 1879 г. За министър на външните работи и изповеданията е посочен Марко Балабанов. След като княз Батенберг уведомява държавните глави на съседните държави за възкачването си на престола, от 1 юли 1879 г. започва откриването на първите български дипломатически агентства в тях. Много внимателно са подбрани тогава българските дипломатически представители – все хора с влияние и авторитет в съответната държава. С указ от 19 юли 1879 г. са назначени: д-р Димитър Кирович за дипломатически агент в Белград, Драган Цанков в Истанбул и Евлоги Георгиев в Букурещ. Това са първите български дипломатически представители в чужбина.

Показателно е, че от Освобождението на България от османско иго, та чак до 2003 г. основно в европейски страни нашите дипломати усвоявали тънкостите на външната политика. Едва министерско постановление от 2003 г. създава Дипломатическия институт към Министерството на външните работи. А организацията, принципите, дейността на дипломацията ни, правилата, статутът на дипломатите и служителите в посолствата се базират на международноправни актове, гарантирани от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. и от Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г.

Основател на Дипломатическия институт е дипломатът от кариерата доц. д-р Здравко Попов, преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Той разказва за професията „дипломат”.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Ти си прелестна" – казва ни антично огледало

Витрина с малки оброчни огледала е част от експозиция, посветена на темата за женската красота в древността, представена в Археологическия музей в гр. Бургас. Изложбата е под надслов "Капризите през Античността. Погледни огледалото" и е по повод 8..

публикувано на 10.03.24 в 10:25

В Родопите звукът на гайдата е магия, за която разказва местен музей

Скулптурна композиция в родопското село Широка лъка прославя местните гайдари и певци, прочути във всички краища на родината, а и извън нея. Наречена е "Гайдарят", а наскоро в селото беше представен роман със същото заглавие. Отстоящото на няколко..

публикувано на 10.03.24 в 07:30

На Месни заговезни започва преходът към дългите Великденски пости

Винаги в неделя, осем седмици преди Великден, православните християни отбелязват Месни заговезни. По време на богослужението, Църквата припомня чрез текстовете в Светото писание картината на Страшния съд. Там са засегнати темите за греховността и..

публикувано на 10.03.24 в 05:10