Квинтетът вероятно е сред най-младите формации у нас. В състава са изпълнители, които свирят в различни проекти – джаз, поп, латино и др. Тяхното минало изпълват ученическите спомени и първите изяви на сцената, в настоящето е студентският живот. Биха искали да учат и в чужбина, но засега предпочитат да градят кариерата си в България. Събират се през есента на миналата година с идеята да създават музика без стилови ограничения. Най-сериозното им участие досега е на фестивала „A to JazZ” в София, където бяха изключително добре приети от публиката на авторитетния форум. След броени дни предстои концерт в рамките на Международния благотворителен фестивал на изкуствата в Бургас.

Михаил е завършил Националното музикално училище, а в момента е студент в отдел „Поп и джаз” на Националната музикална академия, в класа на Антони Дончев. Денис Попстоев също е студент.

И аз съм завършил Националното музикално училище. Бях ученик на известния саксофонист Емануил Манолов – Бадема. Страхотен преподавател и много интересна личност. В академията съм в класа на Влайо Влаев. Пиша музика, аранжирам. Както и всички останали в „Михаил Филипов квинтет”, разбира се. Мисля, че това е основното, по което се отличаваме като състав. Обикновено един композира музиката, прави аранжимента и останалите свирят каквото е написано в нотите. Може да се каже, че ние творим заедно. Някой изсвирва темата, после всеки я развива по свой начин, дава предложения, променяме в движение. Крайният продукт всъщност е авторска пиеса, създадена от всички в квинтета.

Младите музиканти споделят, че слушат много музика и се учат от различни поколения изпълнители и композитори. Сега в интернет можеш да намериш всичко – казва още Михаил. – Аз, Денис и останалите в групата имаме общи кумири – саксофонистите Кени Гарет, Крис Потър, пианистът Хърби Хенкок… Всички те са оказали влияние върху нашето професионално развитие. Разбира се, българските джаз музиканти, които са и техни преподаватели, съвсем пряко са формирали уменията им. А Денис допълва: В последно време особено много се възхищавам на саксофониста Димитър Льолев. Мисля, че новият му албум представя невероятно добре написана и изпълнена музика.

Както всички от най-младата генерация, те не могат да си представят, че преди няколко десетилетия джазът изобщо не е бил сред популярните стилове у нас. Щастливи сме, че сме родени в друго време. Имаме свободата да избираме, това е най-важното за един артист.