Терминал две на летище София и „изтичане на мозъци” се превърнаха в нарицателни понятия, които за съжаление от дълги години са част от българската действителност. Причината е, че мнозина наши сънародници свързват бъдещето си с живот зад граница, спасявайки се по този начин от родната реалност. Голяма част от тях са младежи, които имат шанс за престижно образование и добре платена работа в чужбина. В повечето случаи те решават да стегнат куфарите след като завършат средното си образование. Ако всяка година няколко хиляди млади българи избират да се обучават в чужд университет, то едва около 50-60 деца годишно заминават да учат средното си образование в чужда държава. Топ дестинацията и за малки, и за големи е Великобритания. Основната причина е, че английският език е най-масово изучаван у нас. Друга причина нашите студенти да предпочитат британските университети, въпреки високите им такси, е, че те отделят сериозни средства за научни изследвания, инвестират в материалната база, а преподавателите осигуряват на своите студенти реални контакти с индустрията, посочват консултантите за образование в чужбина. От няколко години насам средногодишно около 1800 българи се записват да учат в университети на Острова. Толкова се очаква да бъдат и през тази академична година.

Калина Георчева е сред малцината българи, заминали да учат средното си образование във Великобритания. Миналата година тя е завършила обучението си в католическото училище „St. Edmunds”, намиращо се на 45 минути път от Лондон и недалеч от малкото градче Уеър. За избора си и предизвикателствата, с които се е сблъскала, разказа:

„Честно казано в началото ми беше доста трудно да се адаптирам, тъй като всичко беше много ново за мен. Системата и хората са много по-различни от това, с което съм свикнала. През по-голямата част от времето ми беше мъчно за вкъщи. Липсваха ми приятелите, домът, семейството, но с течение на времето свикнах и се научих да се справям в тази нова ситуация. Сприятелих се с много хора от различни държави, включително и с англичани. Въпреки, че много се говори за това, че англичаните не искат българи в тяхната държава, аз не съм усетила лошо отношение. Англичаните са по-студени хора, но също така винаги са усмихнати и приятелски настроени, така че бързо се свиква с тях. Имаше моменти, в които мислех, че не мога да продължа напред и наистина исках да се върна у дома, защото там беше сигурно и не се чувствах толкова самотна. Знаех обаче, че това решение би провалило бъдещето ми и затова не го направих.”

Изборът да заминеш далеч от близките си и да учиш сам в чужбина никога не е лесен, но е поемане на отговорност, смята още 18-годишното момиче. И наистина, умението да се адаптираш към нова и непозната среда, да докажеш себе си и да се справяш самостоятелно са умения, които се ценят и от бъдещите работодатели. Обучението на Калина в „St. Edmunds” й отваря врати и към университетите на Острова.

„Миналата година кандидатствах за университет и преди няколко дни разбрах, че са ме приели в University of Kiel, където ще уча три години психология. За работата в бъдеще все още не съм мислила, но съм отворена към нови възможности. В момента карам стаж, който е свързан с компютри, но това не е нещо, с което бих искала да се занимавам. Все още не съм решила категорично дали бих останала в Aнглия или да се върна тук. В момента най-добрата опция ми се струва да се върна в България след като завърша, защото във Великобритания е наистина много трудно да бъдеш приет като един от англичаните и малко или много има някакво разделение, особено когато става дума за работа.”

А ето и съвета, който Калина отправя към своите връстници, намиращи се на кръстопът:

„Бих препоръчала на младите да останат в България и да се опитат да я променят, защото в момента тя е много слаба и има нужда днешната младеж да си стъпи на краката. Това, че роднината ни е в трудно положение, не означава, че трябва да я изоставяме. Дори и образованието в чужбина на този етап да е по-добро, честно казано няма по-хубаво място от дома.”