Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1965 г. – Създаването на „Златният Орфей”

БНР Новини
Снимка: архив

През 1965 г. в курорта „Слънчев бряг” се провежда първото издание на конкурса „Песни за българското Черноморие”. Две години по-късно той вече носи името „Златният Орфей”. Наред с конкурса за български естрадни песни, в регламента е включен и международен конкурс за вокални изпълнители. Голямата награда е златна статуетка, изобразяваща митичния певец Орфей, живял по нашите земи. Събитието бързо заема своето място сред най-известните и авторитетни европейски конкурси, става член на Международната организация на музикалните фестивали FIDOF. Многократно е удостояван с дипломи и награди за своята дейност, има сериозен принос за популяризиране на българската песен в чужбина. Според правилата за участие в конкурса за изпълнители, всеки певец подготвя две песни, едната от тях задължително е българска. Десетилетия от сцената му са звучали гласове, оставили следа в световната история на жанра. Носители на голямата награда „Златният Орфей” са някои от съвременните българските легенди – Богдана Карадочева, Лили Иванова, Камелия Тодорова, Нели Рангелова и др. Сред чуждестранните лауреати се нареждат имената на Женифер (Франция), Алла Пугачова (Русия), Фара Мария (Куба). В апогея на своята слава като почетни гости в програмата са участвали някои от най-големите звезди на 70-те и 80-те години на м.в. Жилбер Беко, Адамо, Орнела Ванони, Джани Моранди, Ал Бано и Ромина Пауър, Тото Котуньо, „Матиа Базар”, „Мънго Джери”, „Рики е Повери”, Бой Джордж, Филип Киркоров... Това са само част от имената, записани в историята на „Орфея”.

Но да се върнем към 1965 г. и началото. Една от отличените песни е „Пани Ева”, печели втора награда. Музиката е на Атанас Бояджиев, текстът – на Богомил Гудев. Гласът е на Кирил Семов – в ритъма на модерния за времето танц боса нова. Ева е чужденка, която идва у нас на почивка, влюбва се в красивата ни страна, но намира тук и своя Адам.

Първият директор на „Златният Орфей“ е Генко Генов – завършил Музикалната академия в София, пианист, човек с въображение и мениджърски умения. През 1965 г. той започва работа като музиколог в държавната туристическа организация „Балкантурист”. По негова идея е създаден конкурсът „Песни за българското Черноморие“, който се провежда в курорта „Слънчев бряг”. Предварителната селекция допуска над 50 песни от български автори – истинско постижение за времето. За съжаление, в „Златния фонд“ на БНР са запазени малко материали за началото. Няма дори запис на гласа на Генко Генов. Откъсите, които сме подготвили дават съвсем малка част от информацията, но пък са автентични изказвания на участници в събитието през 1965 г. Сега ще чуете Богомил Нонев, журналист, един от дългогодишните ръководители на БНР. Разказвайки за отдел “Реклама“ в Радио София (така се нарича БНР тогава), г-н Нонев изброява организациите, с които медията е партнирала през 1965 г. Сред тях е и Балкантурист.

„През тази година имаше още едно радиосъбитие – „Златният Орфей”, създаден от директора на Балкантурист. Един ден той дойде при мен и сподели, че иска фестивалът да получи по-голяма популярност. Приех да участваме. По онова време туристическото предприятие разполагаше със средства, оттам се плащаха всички хонорари. Ние участвахме в организацията на отразяването. Командировахме до „Слънчев бряг“ хора, които правеха репортажите.”

Сред основателите е и оркестър „Балкантон”, който съпровожда изпълнителите на сцената. Разказва диригентът Димитър Ганев.

„Този фестивал изигра голяма роля за популяризирането на българската естрадна и забавна песен. А ние, музикантите от оркестър „Балкантон”, също сме сред основателите. Свирихме на сцената му дълги години. Инструменталистите се изявяваха и като вокалисти, което беше интересно за публиката. Дори композиторът Петър Ступел беше казал за нас, че пеем по-добре от вокална група.”

Композиторът Ангел Заберски – носител на Първата награда през 1965г. допълва картината с разказ за своята песен „Калиакра”:

„Текстът беше написан от редакторите в „Литературна редакция” на Радио София Слава Семирова и Емилия Захариева – разказва композиторът. – Бях много щастлив, че моя песен спечели първото място в „Песни за българското Черноморие”. Дълго време тя беше особено популярна в ефира на радиото. Мими Николова за мен е една от най-добрите певици.Това, което е изпяла, остава в най-добрите страници на българската история. Притежава голям естетически вкус и за мен беше чест, че именно тя изпълни песента ми. Това е и първото произведение, което написах за такъв състав - арфа, щрайх... А големият наш музикант Емил Георгиев я представи като диригент по най-добрия начин.”
Историята на „Златният Орфей” пази още много събития и лични съдби, преплетени с професионалните. През 1974 г. директорът Генко Генов е обвинен в злоупотреби и шпионаж, осъден е на 20 години затвор. Освободен предсрочно, той е реабилитиран официално. Отново е назначен за директор на фестивала и остава такъв до края на живота си през 1993 г. След това ръководството на фестивала и едноименната фондация поема съпругата му Дариана Генова. Последното издание е през 1999 г., но десетки песни, създадени за конкурса, останаха в репертоара на изпълнители от различни поколения. Сред тях е „Любовта на юнгата”, получила наградата на публиката в „Песни за Българското Черноморие” – 1965 г. Музика Йосиф Цанков, пее Маргрет Николова.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

2010 г. – Кристалина Георгиева: „Важно е да знаем, че можем да стоим на равна нога с всички в Европа“

Това, което става по света, ни засяга. И колкото повече си затваряме очите, че ни засяга, колкото повече се затваряме във вътрешните си проблеми, стесняваме хоризонта си, толкова всъщност по-неадекватни сме при взимането на решения вътре в..

публикувано на 17.11.15 в 13:47

2009 г. – Петър Слабаков: Честната дума е повече от закон

България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са   народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г...

публикувано на 10.11.15 в 12:39

2008 г. – Константин Павлов – в утробата на кита

„Интервю в утробата на кита” - Къде беше -  питат ме -  повече от три десетилетия? - Бях в утробата на Кита.  Всички виждате,  нарочно питате. - Как прекара -  питат ме -  три десетилетия в търбуха му? -..

публикувано на 03.11.15 в 12:10