1970 – Емил Димитров и историята на една емблематична песен

Автор:
Снимка: архив

Емил Димитров написва музиката на „Моя страна” през 1970 година и я посвещава на своя син. Песента става известна като „Моя страна, моя България”. Автор на текста е Васил Андреев, а аранжиментът й е на Митко Щерев. Във фонда на БНР се пази запис от 1970, изпълнението е на Емил Димитров с оркестър „Синьо-белите”.

„Моя страна, моя България” е била забранена, защото в нея цензурата открива буржоазно влияние и намеци за емигрантство. Емил Димитров разказва: „Обвиниха авторите й, че е писана за български емигранти в чужбина, като не са прочели в текста „ще се върна”. Аз я дадох на фестивала за забавна песен „Златният Орфей”, но смениха регламента и не можах да взема награда.”

Интересен факт е, че първоначално песента е записана с френски текст. Излиза във Франция, под името „Моника” и няколко години е хит там. След множеството концерти в Париж, въпреки че има възможност  да остане и да развие кариерата си там, Емил Димитров отказва и се завръща в България. Христо Куртев – президент на Международната академия за изкуства в Париж, казва, че много от песните на Емил са поискани от чужди певци от Белгия, Холандия, Германия, Мароко и Ливан. Така Емил Димитров става първият български член на Съюза на френските композитори и започва да получава авторски отчисления от целия свят. Вратите на Съюза на българските композитори обаче остават затворени пред него, заради липсата на музикално образование. Освен във Франция, той е звезда и в Съветския съюз, където е пял пред претъпкани зали и стадиони.

В дългата си кариера Емил Димитров има множество награди и признания от многомилионната си публика. Той създава десет хита, които влизат в европейските класации. Роден е на 23 декември  1940 година в семейството на илюзионисти. От малък пътува с тях и така с течение на времето се влюбва в сцената. Приет е първи да следва във ВИТИЗ /сега НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”/, заедно с  актрисата Илка Зафирова. През 1962 година изпява за първи път песента си „Арлекино”, което поставя началото на бляскавата му кариера. Същата песен представя на „Златният Орфей – 1975” Алла Пугачова, взима Голямата награда и започва звездния й път.

От 2000 година до смъртта си през 2005 Емил Димитров спира да се занимава активно с музика заради влошеното си здраве. Над 400 са песните, които той създава, както за него, така и за други изпълнители. Аранжиментите им са дело на Митко Щерев, Морис Аладжем, Александър Йосифов, Найден Андреев и много други.

През 2012 година Българското национално радио продуцира заедно с фондация „Емил Димитров” компактдиск, в който са събрани едни от най-хубавите песни, композирани и изпълнени от него. Чрез музиката, той успява да изгради невидим мост между Изтока и Запада. В едно от последните си интервюта, Емил казва, че никога няма да бъде достатъчна любовта, която получава от своята публика, но не вярва, че песните му ще се помнят след смъртта му. Нещо, което за радост не се е сбъднало.


Още от рубриката

2015 г. – БНР – 80 години по-късно

На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указът, с който се създава Българското национално радио. За началник на радиоразпръскването и първи директор на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник). Златния фонд на медията пази..

публикувано на 22.12.15 в 13:07

2014 г. – Никола Гюзелев – Художникът в оперния свят

„ Не обичам думата „легенда“, аз съм реален човек и артист. Но ако трябва да кажа нещо по този повод, то е следното: бях признат за най-добрия кантиленен бас в света.“ Това казва в едно от последните си интервюта прочутият бас Никола Гюзелев...

публикувано на 15.12.15 в 13:25

2013 г. – Управление в изолация

2013 г. остава в най-новата история на страната като година на протестите. Заради тях през февруари си отива първото правителство на ГЕРБ начело с Бойко Борисов, а дошлото на власт след изборите на 12 май двупартийно управление на БСП и ДПС започва със..

публикувано на 08.12.15 в 13:23