Измерения на толерантността в глобалния свят

Снимка: annakrasteva.wordpress.com

В обявената от ООН седмица на толерантността на 6 февруари в София се провежда дискусия под наслов „Река на толерантността”. Кои са съвременните предизвикателства пред толерантността и кои аспекти на тази проблематика са актуални за България? Разговаряме по темата с проф. Анна Кръстева от Центъра за миграционни, етнически и бежански изследвания към НБУ, съорганизатор на форума.




В епохата на глобализация, когато живеем буквално с целия свят и виртуалното скъсява разстоянията, виждаме разнообразни форми на различие навсякъде около нас. Как да се научим да живеем с другите, хората с различни религии, ценности и начин на живот. Темата е необятна. Ще се опитаме да откроим няколко нейни аспекта. Само преди дни се проведе дебат за фанатизма и какво може да направи светската държава, за да го удържи. Един от участниците аргументира тезата, че за Европа може да се мисли само като за християнска цивилизация и че само християнството може да бъде тази основа, която да помири всички останали различия. Аз и мои колеги откроихме едно друго разбиране за европейската идентичност, по-отворено към другите. Въпросът е как политиките, как културата да отговорят на тези предизвикателства. По линия на диалога, на включването, на мостовете може да се стигне до едно позитивно разбиране за живеенето с другия, което този форум се опитва да открои.

В нажежената атмосфера след трагедията с френското издание „Шарли ебдо” на преден план излиза проблемът за „обговарянето” на тази тематика. „Река на толерантността” е потърсила интересен ракурс.

Тази кръгла маса иска да постави ударение върху това как да обговаряме голямото предизвикателство на живеенето заедно, казва проф. Кръстева. Случаят „Шарли ебдо” изключително изостри политическите реакции, говоренето се свръх политизира. Ние искаме да разположим дискурса в по-позитивен жанр и акцентираме върху диалогичното понятие толерантност. Затова сме поканили големи разказвачи като най-четения български писател Георги Господинов, един от най-предизвикателните и обичани писатели Алек Попов. Защото изкуството много по-фино може да обговори идентичностите, как обикновеният човек да преживява  живота с другите, каква е алхимията на интеркултурното общуване.

Историческият опит ни е научил да живеем в разбирателство с хора от различни етноси, различни религии. Не случайно именно България отваря широко врати за бежанците от арменския геноцид, както не случайно българите спасяват от депортиране своите евреи, макар страната ни да е тогава съюзник на Райха. Но след годините на изолация зад Берлинската стена новата масова вълна бежанци от Сирия сякаш ни завари неподготвени. Мит ли се оказа традиционната българска толерантност?

Трудно бихме могли да кажем, че днес българинът е повече или по-малко толерантен, е отговорът на Анна Кръстева. - Има българи, които избират нетолерантността в най-екстремните й форми на ксенофобия и расизъм и в същото време виждаме много други, които избират толерантността, солидарността, взаимопомощта. Бежанската вълна постави на изпитание вечния въпрос доколко толерантен е българинът. Видяхме две полярни реакции. Едната бе тази на уплахата, която брокерите на страхове веднага капитализираха. Екстремистки партии моментално превърнаха този хуманитарен въпрос в проблем на заплахата. Говори се за тези хора не като за бягащи от война, а като представляващи заплаха за националната сигурност, че сред тях има потенциални  терористи, каквито за момента поне не сме видели. На другия полюс,искам да подчертая това, абсолютно спонтанно, не организирано, се появиха множество акции на солидарност на гражданското общество, множество групи за човешки права, млади хора разгърнаха огромна енергия в социалните мрежи. На практика те буквално заместиха държавата през първата сложна година на бежанската вълна в името не просто на толерантността, а в името на солидарността, на споделената ни отговорност да бъдем толкова повече заедно, колкото една трудна ситуация го изисква.

Още от рубриката

„Останете живи“ – книга с послание към младите, че шофирането е отговорност, а не забавление

Пътна полиция води статистика за загиналите и ранените по българските пътища от 1951 г. Тогава са загинали 202 души, а 790 са били ранени. До 1990 г. данните за загиналите се увеличават драстично. Най-високата си стойност те достигат през 1990 г...

публикувано на 22.04.19 в 11:56

Българската Цветница – букет от колоритни традиции в различните региони

Седмица преди православния Великден българите празнуват Цветница. Този ден бележи началото на най-скръбната, но и най-наситена с духовни послания седмица в живота на вярващия християнин – времето, в което Христос приема страданието и кръстната..

публикувано на 21.04.19 в 08:00

Пролетни цветя в Европейската столица на културата Пловдив

В Пловдив започна изграждането на жива цветна инсталация под мотото „Донеси цвят в Стария град!“. Инициативата е по повод 50 години от създаването на общинския институт „ Старинен Пловдив “ . Организаторите – Fiori & Regali Plovdiv,..

публикувано на 20.04.19 в 08:00