Според народните вярвания на Благовец трябва да разполагате с пари в брой, кост от риба... И не излизайте гладни от вкъщи. Фолклорната традиция е установила цяла поредица от действия на този магически ден. Но преди всичко е необходимо да сте в добро настроение. Защото, както ви "закука кукувицата" на 25 март, така ще ви върви през цялата година. Дали е истина всичко това, може да проверите сами.

Фолклорният Благовец се чества на същата дата, на която Православната църква отбелязва Благовещение. Независимо от сходството в имената, двата празника имат съвсем различен смисъл.

Според библейската притча, пред Дева Мария се появил Архангел Гавриил, за да й каже, че ще роди син Божий. В християнската традиция съобщаването на тази блага вест се почита от IV век. До установяване на социалистическото управление, което налага атеизма, у нас на Благовещение се е чествал и Денят на майката. За това има многобройни свидетелства в архивите на периодичния печат, в мемоарната литература. Днес, десетилетия след демократичните промени през 1989 г., тази традиция е възстановена. Но много хора продължават  да отбелязват и 8 март – също като Ден на майката. Корените на народния Благовец се губят далече назад във времето – в предхристиянската епоха и езическата обредност, съхранена и обогатявана през годините. Разположен съвсем близо до астрономическото настъпване на пролетта, той обединява различни ритуали, предназначени за посрещането на новото начало. 

Благовещение винаги се пада по време на Великите пости и затова на трапезата е разрешено да се поднесе риба. Във фолклорния празник рибата също присъства. Поверието гласи, че всеки трябва хапне от празничното блюдо, а след това да почисти зъбите си с рибена кост – това носи здраве и късмет. Дори най-бедните, които не можели да осигурят риба за празника, гледали да имат поне някоя стара кост, за да „почешкат“ зъбите си.

В народните представи на този ден за първи път долита кукувицата, която възвестява благата вест, че зимата си е отишла, а лятото се е приближило. Хубаво е на този ден да чуеш кукувица, а когато тя „те закука“, да си сит, а също – да имаш в джоба паричка и залък хляб. Кукувицата възвестява също, че излизат самодиви и самовили. На този ден мечката се събужда от зимния си сън, змиите излизат от зимовищата си. За предпазване от ухапванията на змиите през лятото се извършвало обредно обикаляне на къщата и двора. В някои селища този обичай съществува и до днес. Участниците са обикновено жените и децата. Те тракат с маши, огрибки и всякакви метални предмети и наричат:“Бягайте змии и гущери, да дойде Благовец!“ Или: „Бягайте мишки, смоци, змии, нек’ ни дойде благо жито!“

На някои места предпазват домовете и дворовете със запален парцал. Обикаляйки с него, викат: „Ево! Аз като съм в долé (в дола), ти да си в поле!“ В случая Ева наричат змията.

Почистването на къщата и паленето на огньове също е задължителна част от празника. Рано сутринта на Благовец се изхвърлят навън боклуците и ненужните предмети. Пали се огън, който прескачат всички, като се стараят добре да опушат босите си крака – вярва се, че това също предпазва от змийските ухапвания през лятото. Много са и иманярските легенди - съществува поверие, че на този ден над заровените съкровища излиза син пламък. В нощта срещу празника иманярите обикаляли по полета и могили, с надеждата да видят чудния знак.