Тази енергия идва още от детството – разказва той. – Моята учителка в началните класове оцени таланта ми и желанието да рисувам. Казваше: “Ти си роден да бъдеш художник!“ Продължих в Двореца на пионерите (днес – Дворец на децата). Там също имах учителка, самата тя художник. Мотивираше ни много умело, провокираше детската ни фантазия, постоянно организираше изложби. Беше невероятно добър педагог.  Последваха петте години в Художествената гимназия „Илия Петров“. Неповторими! Те ме оформиха като личност, като артист. Ние не бяхме просто ученици, а фанатизирани работохолици с грамадни мечти и високи цели. Беше прекрасно време, чувствахме се свободни. Независимо, че в същото време роптаехме „под сурдинка“ срещу управлението. Имаше много ограничения – не можехме да пътуваме свободно и пр. Но за мой късмет израснах в прекрасна атмосфера, в която нямаше забрани. В Националната художествена академия се дипломирах в специалностите „плакат и оформление на книги“ и „графика“. По-късно се насочих към живописта, печатната графика, още тогава участвах в много изложби. Някъде в средата на 80-те години на м.в. започнах да излагам творби и в чужбина. Младостта ми премина в рисуване... Упорита работа и свирене на китара в разни младежки групи. Изпълнявахме „Бийтълс“, „Ролинг Стоунс“, след това „Дийп Пърпъл“, „Чикаго“… Музиката винаги е била част от живота ми.

Страните, в които Румен Рачев показва своето изкуство в същия период никак не са малко – САЩ,  Швейцария, Скандинавските страни, и др. В годината на големите политически промени за България и всички страни от т.нар. Социалистически блок, художникът решава да напусне родината си.

През 1989 г. заминах за Германия, където живях около 18 години. Мога да кажа, че още съм „с единия крак“  там. Отидох със семейството си и идеята да се установя там. Веднага създадох контакти с различни галерии, заредиха се изложби. Толкова време в страна, която не ти е родина, оказва влияние върху възгледите на човек, наистина започваш да мислиш космополитно. Сега често пътувам до Германия, както и до други страни. Върнах се, защото тук се чувствам добре. Имах нужда от промяна. В този етап от живота си съм убеден, че географското положение не е определящо за проблемите, които имат хората по света. Навсякъде има трудности. След броени дни (на 9 май) откривам изложба. Това е първата ми самостоятелна експозиция в новата галерия „Нюанси“. Екипът там е от активни и креативни хора, мястото предлага чудесни възможности за представяне на творбите. Вълнувам се, както всеки път преди срещата с ценителите на изкуството. Винаги има много въпросителни, много задачи, оставени за последния момент. Мисля, че ще се получи  интересно събитие, до голяма степен заради моя специален гост – световноизвестния цигулар Найджъл Кенеди.

Ексцентричният музикант ще свири за своя дългогодишен приятел на откриването в „Нюанси“. Ден след това (на 10 май) ще изнесе концерт в НДК, на който ще представи свои интерпретации на музиката на Джими Хендрикс. Ето и още любопитни подробности от Румен Рачев:

Той е интересна и нестандартна личност, но казват, че и аз съм такъв. Може би затова сме близки. Общ приятел, българин, който учеше в „Гилдхол“ – Лондон, ни запозна преди 15-16 години. Беше дал каталог с мои картини на Найджъл, той беше ги харесал. Говорихме първо по телефона, а на един негов концерт в Германия се срещнахме зад кулисите. Оттогава сме в постоянен контакт. Той настоя да се заема с оформлението на неговия албум „Kennedy plays Bach“ („Кенеди свири Бах“), осъществен съвместно с Берлинската филхармония и издаден от „Еми класикс“. Дискът получи наградата „Брит“ . Чувствах се част от успеха. На церемонията по връчването беше казано, че за качеството на продукта е допринесъл и моят дизайн. С Найджъл сме нещо като астрални близнаци, имаме много общи неща. Не сме „неразделни приятели“, защото той е твърде зает с концертната си дейност. Но винаги, когато е възможно, сме заедно. И винаги е много забавно.