Илияна Стоилова – „Искам да живея и да работя в България”

Снимка: Силвия Йорданова

Усмихната, лъчезарна и изпълнена с оптимизъм, Илияна Стоилова е сред щастливите млади хора, които успяват да открият и уловят красотата, за да я покажат на другите. Наскоро завършва инженерен дизайн в Лесотехническия университет в София и прави първите си професионални стъпки във Фабрика за градско изкуство в София. Там се намира и ателието, където работи с още две момичета. И трите са „доста луди” и много активни. Доста често й се налага в дамската си чанта да носи разни инструменти, вместо червило и сенки за очи:

Не е много типично за момичета да работят със зегета, флексове, бормашини, но ние се справяме и се опитваме всеки ден да подобряваме уменията си – усмихва се Илияна и допълва – Много се радвам, че се занимавам с дизайн и всичко, което е свързано със създаването на нещо красиво. Когато човек вплете цялата си любов, това чувство се връща като вълна към теб. Аз наистина се надявам да се развивам по този начин и точно на този принцип. Направихме мебели за информационния център на пазара "Римска стена". Хората, които ни наеха, организират т.нар. „фермерски пазари”. Тази кампания много се доближава до начина ми на мислене и начина ми на живот. Идеята на този род пазари е потребителите да се срещнат с производителите като се предлагат всякакви видове домашно приготвени храни и земеделска продукция.

Създава всичко с много търпение и топлина. Не го прави за пари, а с усещането те да дойдат благодарение на чувството и енергията, които влага. За разлика от много млади хора, които не виждат перспектива за развитие в България Илияна иска да постигне мечтите си именно тук, където се е родила. Какво я мотивира?

Много обичам да пътувам, защото можеш да видиш много различни култури и хора, които трябва да срещнеш в живота си и да ги опознаеш. Въпреки това България си е нашата родина и трябва да се развиваме тук. Не е нужно да се оплакваме и винаги да наблягаме на това, което не харесваме. Вместо това – да започнем да променяме нещата, които не ни се нравят. Мисля, че ние, младите хора, трябва да правим именно това – когато ни се дава работа – трябва да си я вършим. Искам да се занимавам с дизайн на мебели, защото с предметите, които създавам мога да променя пространството и да зарадвам хората, които са му собственици. Мебелите около нас са важни, защото носят енергия в себе си. Затова се опитвам да вложа положителното си чувство в предметите, които правя, за да донесат щастие и на някой друг. Да обгръщат с усмивката ми хората, които живеят там.

Младата дизайнерка много обича природата и още от дете се занимава с уиндсърф. Затова изкарва лятото си край морето, където почти всеки ден обучава деца и възрастни как да държат платното и да се носят по вълните:


Благодарение на прекия ми контакт с природата осъзнавам колко сила, каква увереност ми дава тя. В същото време си давам сметка как ние хората я приемаме за някаква даденост, а сме само част от нея. Това е моят начин на мислене. Старая се да се храня здравословно, да опазвам околната среда, да рециклирам. Даже част от мебелите, които изработвам са точно на този принцип, нещо като вдъхване на нов живот на стари вещи. Един от интересните предмети, които съм правила, е шейна на колела – „лятна шейна” с облегалка от стар стол. Заедно с моя колежка направихме и един телевизор „позитрон” за положителни новини. Това е закачка към медиите – да бъдат възможно по-позитивни. Доста се старая да виждам добрите неща и да показвам на хората, че всичко е възможно – стига да искаш. Понякога се срещам с доста негативизъм около себе си. Опитвам се да вникна в същността му и да го погледна от друга гледна точка. Иска ми се по някакъв начин да покажа на хората, че нещата могат да са различни, ако имаш погледа. Дори светът около нас, ако се замислим и вникнем малко по-дълбоко в себе си, ще видим, че е много по-различен от това, което виждаме с очите си.


Още от рубриката

Зората на латиното в България и „Салса докторите“

Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години..

публикувано на 10.12.18 в 12:43

Липсата на млади хора обрича занаятите на изчезване

Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя..

публикувано на 10.12.18 в 08:25

Млада българка живее в дивите гори на Норвегия, за да изследва вълците

Златина Христова от Велико Търново е сред малкото хора, дръзнали да участват в програма за проучване популацията на вълците в Норвегия. 28-годишната българка е ангажирана в специализиран проект, а работата ѝ е да фотографира животните, които са защитени..

публикувано на 09.12.18 в 08:30