Старо Железаре, Пловдивско, е на път да се превърне в своеобразна артгалерия на открито. Галерия, в която можем да видим как до известни личности от цял свят са изографисани местните люде. Двигател за преобразяването на селото е художникът Венцислав Пирянков, роден в този живописен край. В началото на 90-те той е приет в Художествената академия в София, учи в нея една година. После печели конкурс и заминава в полския град Познан, където продължава следването си. Там по-късно създава школа по рисуване, в която обучава млади художници. През това лято той доведе своите възпитаници, за да се включат в мащабния проект.

Това е третото издание на нашите летни срещи с изкуството. Нарекохме го Първи фестивал на стенната живопис – разказва в интервю за Радио България артистът. – Първите две издания бяха във вътрешното пространство на нашата къща, която превърнахме в нещо като галерия или по-скоро артцентър. Идеята за стенописите, които се появиха по дуварите на селото тази година, се роди съвсем спонтанно, случайно, докато дискутирахме с моята съпруга в нашето ателие. И решихме да направим този фестивал за първи път. С надеждата, живот и здраве, другата година да продължим.

Любопитно е, че в стенопис на фасадата на местната църква са представени Индира Ганди и Фидел Кастро. Това не е случайно – през 1968 година селото е посетено от индийската министър-председателка, а през 1972 – от легендарния Фидел. Около 80 графита са украсили дувари и стени на селските къщи. Сред изографисаните знаменитости са Чърчил, Маргарет Тачър, кралица Елизабет, Ангела Меркел, Джон Кенеди, Барак Обама, Путин, Айнщайн, Стив Джобс... Както и известни личности от нашата история: Васил Левски, цар Борис ІІІ, Тодор Живков…Можем да видим и съвременни родни политици като Бойко Борисов, Мая Манолова, Волен Сидеров…

Как се отнасят съселяните на Венцислав Пирянков към образите, украсили техните дувари, къщи?

Много са възхитени. Въодушевлението надмина нашите очаквания. В началото имаше известна отдръпнатост. Малко, както се вика, хората бяха серт, защото ги рисувахме с известни личности. Де факто целият процес започна от нашия дувар, от нашата стена, за да ги приобщим към идеята. И по личен избор нарисувахме някои от нашите комшии с известни политически и исторически фигури. Добър пример е нашата съседка баба Велика, която е много интересна жена, в графита тя е седнала до кралица Елизабет. А пък моята майка е в диалог с Маргарет Тачър. На съседното пано е бай Иван, който си говори с Обама. Първоначално имаше стеснение у хората в смисъл: „защо пък точно аз трябва да съм изрисуван на техния дувар”, но ден след ден мълвата тръгна, те взеха да се приобщават, да им става интересно. Стеснението се пречупи и сега въодушевлението е огромно.

Дали през селото минават повече туристи, знаейки какво ги очаква там?

Мисля, че да, защото ние започнахме начинанието преди около месец. Движението тук е сравнително голямо, хората пътуват към винарската изба, към тракийския храм при Старосел, към обсерваторията на траките, към Хисаря. Така че в началото бяха твърде изненадани, озовавайки се сред тези стенописи. Мнозина обаче спираха, фотографираха, а ние им разказвахме за идеята. И вече започнаха да идват съвсем целенасочено в селото. Специално от Хисаря се появиха и чужденци, с цел да разгледат графитите. Имаше хора, които дойдоха от Варна, от Панагюрище, от други места, за да разгледат тези стенописи по дуварите, по улиците на селото.

Ще добавим, че Венцислав Пирянков сам финансира участието на своите възпитаници. Платил им е пътя с автобус. Младите хора са нощували в артцентъра, създаден в неговата къща. Дано да потръгнат нещата както сме решили, предполагам, че няма да има никакви пречки да продължим идеята. След заминаването на учениците възнамеряваме да си починем малко – аз, жена ми, синът ни… Дори имаме идеята да направим може би още един-два стенописа, вече в по-камерен състав: трио Пирянкови.

Снимки: личен архив