Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

2002 г. – Посещението на Папа Йоан Павел Втори в България

БНР Новини
Снимка: архив БГНЕС

Като глава на Римокатолическата църква Йоан Павел Втори има над 100 официални посещения по света. Той е първият папа, посетил синагога, джамия и протестантска църква, с което изпраща важно послание към хората за необходимостта от толерантност и търпимост както между религиите, така и в междудържавните отношения.

Посещението му в България през май 2002 година е събитие от изключителна важност за страната ни, чийто образ, особено в католическия свят, бе сериозно накърнен заради една провокация по време на Студената война. Тя забърка българи и България като цяло в чудовищно престъпление – опита за убийство на Йоан Павел Втори на 13 май 1981 г., когато на площад „Св. Петър“ във Ватикана той е прострелян и ранен от Мехмет Али Агджа, член на турската националистическа организация „Сивите вълци“.

Затова и след възстановяването на дипломатическите отношения между България и Светия престол през 1991 година, една от основните цели на външната ни политика е папа Йоан Павел Втори да приеме поканата за посещение у нас. През 2001 година общонароден комитет организира национална кампания, в която събира над двадесет хиляди покани от българи, които са изпратени до папата. На 12 май 2002 г., в рамките на посещението на тогавашния ни външен министър Соломон Паси в Светия престол, българите чуват така дълго чаканото от тях изявление на папата: Моето посещение във вашата страна ще има за цел да насърчи католическите братя и сестри във вярата им и отговаря на най-съкровеното ми желание да бъдат укрепени връзките между католическата църква и Българската православна църква.

Официално, посещението се осъществява по покана на Католическата църква в България и на българската държава. На 23 май, в навечерието на най-светлия ни празник, посветен на светите равноапостоли Кирил и Методий, папа Йоан Павел Втори стъпва на българска земя. В Златния фонд на Българското национално радио се пази запис на неговото приветствие на български език при пристигането си в София:


Ваше Светейшество, уважаеми членове на дипломатическия корпус, уважаеми представители на държавната власт, уважаеми представители на различните религиозни изповедания, скъпи братя и сестри, с вълнение и дълбока радост идвам днес в България и отправям към вас моят сърдечен поздрав. Благодарен съм на всемогъщия Бог, че ме удостои с честта да осъществя това свое желание, което нося дълго време в сърцето си.

За три дни – от 23 до 26 май, папата има наситена със срещи програма, както с представителите на държавната власт, така и с интелектуалци и с хиляди обикновени граждани, които го приветстват в София и Пловдив.

Ето как го посреща големият български писател Йордан Радичков:


Ваше Светейшество, посещението Ви в България е изключително висока чест за нас. То съвпада и с най-светлия и духовен празник на българите – Деня на светите братя Кирил и Методий, на славянската азбука и писменост, на българската култура. Вие, Ваше Светейшество, ни оказахте също така своята висока чест и когато огласихте светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Ние, малките народи, сме като малките деца – радваме се на всеки знак на внимание от страна на големите. Ние не познаваме високомерието и надменността и не ги обичаме, може би защото не сме владели други народи. Позволете ми накрая Ваше Светейшество да ви се поклоня и да Ви кажа нашето най-сърдечно добре дошли на българска земя. Земята ни е малка по територия, но сърцето ни е голямо и в него винаги има място за всеки, изпратен от Бога, човек.


Посещението е знаково и заради думите на Йоан Павел Втори по време на срещата му с президента Георги Първанов: Никога не съм вярвал в така наречената „българска следа“ в опита за покушение срещу мен. Това беше една инсинуация и несправедливост.

Така папа Йоан Павел Втори оневини българите Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов, набедени от атентатора Али Агджа, че са били поръчители на покушението. Василев и Айвазов се намираха в България, когато съдията-следовател Иларио Мартела издаде заповед да бъдат арестувани. Сергей Антонов обаче беше арестуван в Рим, беше разследван и предаден на италиански съд. Независимо от огромния медиен шум, събраните от Мартела доказателства се оказаха съшити с бели конци и не издържаха в скандалния процес, който в крайна сметка завърши с оправдателни присъди.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

1995-1997 година – Зимите на нашето недоволство – част 2

Тази седмица в рубриката „80 години в 80 седмици” ще ви разкажем за една от причините, довела до оставката на правителството на премиера Жан Виденов – банковите фалити. Наред със зърнената криза, избухнала през 1995 година, през следващата..

публикувано на 11.08.15 в 12:00

1996 г. – Убийството на Андрей Луканов

Датата 2 октомври 1996 година ще се запомни с първото убийство на български министър-председател, макар и вече бивш, в най-новата ни история. Преди него същата съдба, но след дирижиран съдебен процес и предрешена смъртна присъда, произнесена от т.н...

публикувано на 05.08.15 в 12:27

1995-1997 г. – Зимите на нашето недоволство – част I

За първи път в рубриката „80 години в 80 седмици” в един материал обединяваме събития от три години, тъй като правителството на Жан Виденов е симптоматично за неуспешния преход, в който продължаваме да живеем и днес. След като печели изборите, от 18..

публикувано на 28.07.15 в 11:57