Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Калинка Вълчева: Обичам публиката, а песните и сцената са животът ми

| обновено на 29.01.16 в 17:11
Снимка: folklor-tv.bg

Голямата народна певица Калинка Вълчева е изключителна личност. От нея блика виталност и позитивизъм, а силата на дарованието й пленява слушателите по цял свят. Нейният ясен, звънлив сопранов глас пее и разказва, вълнува с богатата орнаментика и красотата на добруджанската песен.

Песента е разказ, живописна картина, нарисувана с вокал – казва известната изпълнителка. – Всяка носи по малко мъдрост и опит, почерпени от народа. През годините съм подбирала богат по образност и съдържание репертоар. Така чрез него общувам с публиката.

Родена е в Сърнец – китно селце, разположено в сърцето на Добруджа (Североизточна България). От дете обиква народните песни, които неусетно запява с лекота и радост. Започва своята самостоятелна кариера като солистка  в Ансамбъла за народни песни и танци в гр. Тервел. По-късно ще запише в биографията си безброй турнета, отличия на престижни фестивали и конкурси.През 1960 г. певицата участва на Първия добруджански събор и печели първа награда. След конкурс е приета в Женския народен хор при БНР, който по-късно приема името „Мистерия на българските гласове“. В продължение на 23 години е солистка на световноизвестната формация. Участва в най-престижни фестивали в Европа, Русия, Северна Америка и Израел, жъне световна слава и признание.

Сцената е олицетворение на живота ми – споделя певицата. – Петдесет и пет години минаха все така – „на колела, на хвърчила” и на сцена. Във фонда на БНР София, Варна, Стара Загора и Шумен съм записала над 150 добруджански песни. Работата ми на артист ме срещна с видни композитори и диригенти като Коста Колев, Стефан Мутафчиев, Красимир Кюркчийски.

Повече от 15 години Калинка Вълчева живя в Ковънтри, Англия, заедно със съпруга си – музиканта Мартин Дженкинс. С него, както и с други британски фолклорни изпълнители представяше българската добруджанска песен из цяла Великобритания. През последните години певицата е в България. Преподава народно пеене, участва в множество концерти – самостоятелно и с оркестър „Бисери”.

Липсваше ми България, моите близки и колеги от ансамбъла
– продължава певицата. – Летях от щастие при всяко завръщане, особено когато наближавах моята родна Добруджа. Изключително важно е да помним и пазим българския дух и традиции, да ги предаваме на младите в техния най-чист вид. Била съм къде ли не по света, изпяла съм хиляди чужди песни, но си останах певицата на Добруджа и песните й - нашето чисто, голямо богатство. Обичам публиката, а най-много се радвам на младите. Както знаем, те не са вече преки наследници на фолклора. Винаги подбирам музика и песни, с които да стигна до сърцата им и да ги вдъхновя да запеят. В Добрич преподавам на талантливи деца. Уча ги на стилно добруджанско пеене и правилен начин на звукоизвличане. Търся чист, открит и ясен вокал. Българите пеят, те не „мънкат“. Гласът им се лее и стига чак до другото село – така съветвам учениците си. Освен глас, изпълнителят трябва да има уважението на публиката. Независимо от сцената и броя на слушателите той винаги трябва да пее с обич и от сърце. Това e ключът към сърцата на хората и моята най-голяма награда за почти шест десетилетия на сцената.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Великденска работилница за писани яйца в Пазарджик

Традиционната "Великденска работилница" – демонстрация за писане на яйца, ще се проведе от 23 до 26 април в Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей – Пазарджик (ул."Отец Паисий" № 8). Специалистите от етнографския отдел на музея..

публикувано на 23.04.24 в 08:10

Български килими във Париж – културна дипломация в действие (СНИМКИ)

Културният институт на България в Париж грее в цветове. За първи път автентични български килими от 19-и и 20-и век са представени във френската столица. Колоритната експозицията в галерията на БКИ е озаглавена "История в цветове. 350..

публикувано на 19.04.24 в 16:36

Традицията на давулджиите или кой буди мюсюлманите по време на Рамазан

Денят Арифе е последният от свещения за мюсюлманите месец на постите Рамазан. В исляма това е най-благодатният месец от годината, свързва се с 30-дневните строги лишения – "оруч". Храненето и пиенето на течности и вода става само преди изгрев и след..

публикувано на 09.04.24 в 11:30