Скоро след като ЕК докладва, че в резултат от споразумението на ЕС с Турция за овладяване на бежанската криза броят на незаконните мигранти намалява, на 21 и 22 април в Солун външните и вътрешните министри на България, Гърция, Македония и Албания проведоха среща по въпроси на бежанската криза. Данни, които българската делегация представи в Солун, потвърждават констатациите на Брюксел. За последния месец опитите за проникване на нелегални мигранти в България са намалели с около 30 процента спрямо същия период на миналата година. Притокът на мигранти откъм Гърция е относително малък и на границата с нея са заловени само около 170 души. Българската страна си обяснява намалението на миграционния натиск най-вече с активното му възпиране от турска страна.

Независимо от това участниците в Солунската среща поставиха в разговорите си основен акцент върху необходимостта от подобряване на борбата с трафикантските мрежи. Този факт е ясно свидетелство, че България, Гърция, Македония и Албания все още не възприемат намаляването на миграционния натиск като нещо окончателно, не възнамеряват да разчитат единствено на действията на ЕС и Турция, а искат да държат проблема под собствен контрол. Потвърждение за това е започналата подготовка на резервен план за действие, или План Б, както българският външен министър Даниел Митов го нарече. Към него би се прибегнало, ако споразумението между Европейския съюз и Турция престане да работи или в даден момент престане да бъде изпълнявано. Подготовката за План Б не е укорима, а напълно оправдана мярка. От една страна сделката между ЕС и Турция се оспорва от множество правозащитни организации, а от друга – самата Турция предупреждава, че може да спре да го прилага, ако не бъдат облекчени ограниченията за пътуване на турски граждани в безвизовата Шенгенска зона. Съгласно договореностите с ЕС, до 4 май Турция трябва да изпълни 72 условия, за да може гражданите й да пътуват свободно, а към днешна дата са изпълнени едва половината от тях.

Срещата в Солун показа също, че на този етап основната цел на четирите държави е активно да си сътрудничат за предотвратяване на нов бежански маршрут през Балканите. Засега само помежду си, но ако е необходимо и с други съседни страни. Това е и смисълът на договорката срещи от типа на Солунската да се провеждат на всеки шест месеца или при нужда дори по-често, а при необходимост форматът да се разширява с участие и на други заинтересовани държави.

Министрите на четирите балкански страни отчетоха в Солун и необходимост от единен подход за справяне с бежанската криза както на регионално, така и на европейско ниво. От това следва, че в близко бъдеще може да се очакват и усилия за уеднаквяване на подходите към проблема с миграционните потоци. В това отношение София не престава да настоява да има точно разграничаване между бежанци и икономически мигранти, а при третирането им да се зачитат не само правилата за международна закрила, но и правилата за обратен прием на незаконните имигранти там, от където са дошли. Казано с други думи, София е за добър баланс между демократичните ценности и критериите за сигурност, чието отсъствие доскоро значително утежни бежанския проблем и неговите ефекти в Европа.

Основно заключение, на което четиристранната среща с безпрецедентен формат в Солун навежда, е, че въпреки първоначалните успокоителни отчети за резултатите от споразумението ЕС-Турция, предизвикателствата на бежанската криза продължават да са актуална и първостепенна грижа за балканските държави.