Народната певица Снежана Борисова: „Трябва да пазим традициите си, за да не се обезличим”

Снимка: архив

Шопската певица Снежана Борисова е със забележителна творческа биография. Професионалният й път е изпъстрен с нови търсения, със смели експерименти, без да загърбва стила на изначалните шопски песни, които изпълнява от дете. За нея те са „съвършеният модел, основата, върху която се гради всичко останало”. Цялото това многообразие е отразено и в звукозаписния репертоар на именитата ни певица: от автентичното шопско звучене, през многогласното хорово пеене в Националния ансамбъл „Филип Кутев”, трио „Българка – Пенев”, квинтет „Лозенки”… до дискоритмите с оркестър „Боляри”. Снежана е и глас в електронната музика на група „Трансформейшън” към спектаклите „Арамии” и „Готови ли сте” на трупата на Нешка Робева. Не по-малко творчески изненади се оказват и записите й на филмова музика за италиано-американските продукции  „Свети Павел”, „Юлий Цезар”, италианските – „Черната завеса” и „Лурдс”. Автор на музиката за всички тези филми е Карло Силиотто.

Певческата дарба на Снежана Борисова, шлифована още в детството сред празниците и делниците в родното село Лозен, по-късно блясва и на световните сцени в Сан Ремо, Париж, Лондон, по време на концертните турнета със сръбския композитор Горан Брегович. След активната звукозаписна дейност, концерти, сценично напрежение в годините прочутата ни певица преосмисля професионалните си занимания. Днес тя ръководи шопски групи за изворен фолклор, грижи се за репертоара им от оригинални местни песни, помага за издаването им в албуми – особено полезно начинание за музикалната памет и приемствеността на селището.

Снежана Борисова е в своята празнична 60-годишнина. Ето как тя преминава във времето чрез спомените на житейския си кръговрат:

Аз имах щастието да се родя в едно много хубаво софийско село – Лозен, в което са съхранени традициите и до днес. Там се празнуват лазарки, коледари, „топене на пръстени”, Бабин ден, Тодоровден. Израснала съм в семейство със здрави традиции. На Коледа седяхме върху възглавници, слагаше се трапеза от „време оно”. Българският фолклор – това е моят живот. Убедена съм, че трябва да пазим традициите си, за да не се обезличим. От постъпването си в ансамбъл „Филип Кутев” аз станах професионална певица. Дотогава бях едно момиче, което знаеше и обичаше да пее песните на своите баби, лели. Ансамбълът е голяма школа. Независимо че вече 15 години съм извън състава му, аз се чувствам частица от него. Имах късмета да работя с Кутевия хор, с певиците, които са основателки на ансамбъла. Те бяха моите кумири, които само бях гледала по телевизията и бях слушала по радиото, а в същото време –толкова земни и добронамерени. Всяка една от тях ми е помагала. Когато учехме тракийска песен, обръщах се към тракийските певици, за родопска – към родопчанките. Сега следвам пътя на моите ръководители, по същия начин разпявам жените, по същия начин работя за дикция и т.н. Нещата, които съм научила в ансамбъла, ми помагат в работата. С Горан Брегович стъпих на световна сцена. Там се научих, че човек дори да експериментира, трябва да запази своите песни. Научих се още повече да ги ценя. Там имах възможност да работя със световни музиканти: Адриано Челентано, Йоргос Даларас, Здравко Чолич, Лучано Павароти беше водещ на фестивала в Сан Ремо, на джаз фестивала в Монтрьо вдигнахме публиката на крака. Там разбрах, че още повече трябва да ценя нашите песни, харесваха се на хората, но трябва да са поднесени във вариант, приемлив за сегашната публика.




За успешната реализация на младите си колеги Снежана Борисова споделя своя личен опит на утвърден професионалист:

Младите колеги трябва да издирват автентичен фолклор, не да залагат на познати песни, вече претворявани от други колеги. Трябва да имат свой облик, свой репертоар. Когато започнах да експериментирам през 90-те години, имах много критики. Колегите ми казваха: „Ти какво си мислиш, има един широк утъпкан път”. Аз знам, че всяко нещо се развива. Навремето песните са съпътствали хората във всяка дейност. Нямало е радио, нямало е телевизия. Днес песните трябва да пазят автентичното, но и да са поднесени във вариант, приемлив за сегашните млади хора – в съвременен ритъм и съвременен аранжимент. Младите трябва да проявят творчество, като заложат на истинското, това което е дошло от нашите деди, защото това е душата на нашия народ. „От нашето по-убаво нема” – казваме ние шопите. Аз съм шопкиня и обичам песните на моя народ. До края на живота си ще им остана вярна.






Още от рубриката

В търсене на нови решения – "Палячи" от Леонкавало

„Палячи“ от Руджеро Леонкавало е в духа на емблематичната комедия дел арте – пътуваща театрална трупа, чиито актьори се превъплъщават в образите на Коломбина, Арлекин… Сюжетът е съвсем подходящ за „сливане“ на двете съвременни сцени – циркова и..

публикувано на 16.11.18 в 12:40

Петър Джурков: „Ние запалихме искрицата, а младите продължават традицията“

През 1971 г. Веселин Николов – саксофонист, композитор и търсещ човек, основава в Пазарджик една от най-емблематичните и уважавани български джаз формации. Три месеца по-късно е първият концерт на „Бели, зелени, червени“. За началото и..

публикувано на 14.11.18 в 11:00

Elephunky Trip – новият албум на Koka Mass Jazz

Константин Кацарски е артист, отдавна познат на родната публика. Перкусионист, барабанист и DJ, той дълги години бе част от Bluba Lu – формация, добила популярност с експериментаторското си търсене. Продължавайки тази тенденция, Косьо Кацарски създава..

публикувано на 13.11.18 в 10:30