Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Боян Воденичаров: За мен импровизацията е най-привлекателната форма на музициране

БНР Новини
Снимка: личен архив

Преди няколко месеца Боян Воденичаров записа в Първо студио на БНР авторска импровизационна музика. Няколко пиеси са от концертните програми, които изпълнява с белгийския саксофонист Стив Убен, записани в албум преди време, но преработени и изпълнени различно. По-голямата част са специално подготвени за случая. За разлика от предишния път, когато отново записвах импровизационна музика, пиесите са малко по-тонални, по-традиционни – поне повечето от тях – казва Боян Воденичаров. Известен пианист, преподавател в Кралската консерватория в Брюксел, през последните години той все по-често се концентрира върху един различен и много предпочитан от него модел на музициране.


Импровизираната музика все повече навлиза в моята работа –
споделя изпълнителят. – И ми доставя все по-голямо удоволствие да правя именно това. За мен това е най-естествения и най-свободния начин да създаваш музика. Още като дете постоянно импровизирах. Възрастните около мен настояваха да свиря пиесите, които са ми дадени, но аз не спирах да импровизирам. Винаги съм го правил. Намирам, че е много обогатяващо за самия музикант, защото това е композиране в реално време. Донякъде импровизацията развива композиционни процеси, ако човек има такива импулси. За немалък период от време аз самият композирах сравнително активно, наред с изпълнителската си дейност и преподаването. Осъзнах, че няма как да върша качествено толкова неща едновременно. Мога да кажа, че идеите за композиране, които „се мержелеят“ в съзнанието ми, намират реализация именно в импровизацията. Естествено, това са различни явления. Един музикален момент при композирането може да отнеме дни, седмици дори. А при импровизацията моментът изчезва и трябва да продължиш към следващия. Работиш със звукова материя, която трябва да организираш, да се погрижиш за хармоничния език, за формата и не на последно място – за качеството на самото изпълнение. Винаги съм намирал тази форма на музициране много привлекателна. През последните десетина години в рециталите си смесвам репертоарните пиеси с импровизирани. Например произведение на Шуман и след него – импровизация. Но не върху музиката, която току-що е прозвучала, а „около нея”. В началото, когато предлагах програмите, организаторите изпитваха притеснение как ще се получи. Но след концертите идваха усмихнати, щастливи от реакцията на публиката и от факта, че са чули нещо ново, спонтанно и различно. Като преподавател водя ателие по импровизация за студенти, които учат класическо пиано в консерваторията. Намирам, че е много важно те да изграждат такива умения.

Миналата година музикалната компания Fuga Libera издаде неговия албум, наречен Random Patterns ( „Произволни модели”).

Това е диск със солови импровизационни пиеси, който записах отдавна, но дълго не можеше да бъде издаден по финансови причини – споделя проф. Воденичаров. – Не е тайна, че музикалните компании по цял свят изпитват затруднения и много от тях дори спряха дейността си. В текста, който придружава диска, обобщих своите наблюдения и изследвания върху импровизацията. Започвам с историческите аспекти – изпълнителите са били и композитори до началото на XIX в. Причината импровизацията да изчезне от музикалната практика отчасти се корени в строгото разделяне на тези две дейности. Само един пример от епохата на Романтизма – Роберт Шуман, освен композитор е бил пианист, диригент, музикален критик. Друга причина е усложняването на музикалния език и огромното разнообразие от стилове, което наблюдаваме през XX век – Дебюси, Стравински, Шьонберг... Много трудно мога да си представя, че някой би могъл да импровизира в тези сложни, комплексни стилове. Разбира се, веднага се появява джазът, който буквално залива света. Споменавам и изказване на Глен Гулд, който твърди, че разделянето на композитор и изпълнител е пагубно за музиката. Напълно споделям това мнение, това разделение съществува днес в музикалното образование и на всички нива. Има едно крайно диференциране между теоретици, изпълнители и композитори. Според мен импровизацията е онази благотворна форма, която допринася се преодолее този драматичен разрив и всички процеси отново да се обединят в едно. Аз съм убеден, че импровизирането е основната форма на музициране – много по-базисна, много по-спонтанна.

Боян Воденичаров припомня, че до средата на XIX в. импровизацията е била основна форма на музициране, а ако се върнем към Ренесанса и Барока, виждаме, че нейното значение е било още по-голямо. Нотирали са базисни параметри, а цялостната звукова тъкан е била импровизирана.

От албума и малката книжка към него можем да научим още много интересни неща. Например за музикалната форма, която при импровизиране е интуитивен процес. Човек включва в импровизацията елементи, които дори той самият не подозира, че знае. Това се обяснява с факта, че мозъкът съхранява звукова музикална култура и чрез емоционалната, и чрез рационалната памет. Цитирани са книги на Антонио Дамазио – известно име в невронауката, който поставя под съмнение общоприети концепции за структуриране на човешкото мислене, на обществото като цяло, базирани върху рационалното мислене. Естествено, няма как да ви разкажем за всичко, но можем да потърсим прочетеното в авторската импровизационна музика на известния пианист.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Любовта" – нов сингъл от група Фанданго

Група Фанданго представя "Любовта" – нов сингъл от наскоро издадения албум "Като птиците". Това е една от последно записаните за албума песни. Автор на музиката и текста е фронтменът на Фанданго – Христо Стефанов, аранжиментът е на цялата група...

публикувано на 19.04.24 в 10:15

Китаристът Ангел Демирев представя авторска музика на концерт в Пловдив

Ангел Демирев е китарист, в чиято музика се вплитат етно мотиви не само от България, не само от Балканите, а от много по-далечни страни и култури. Според него това е въпрос на търсене най-вече на душата, но и въпрос на комуникация с инструмента...

публикувано на 16.04.24 в 10:15
Снимка: facebook.com/FondaciataTheFondation

"Фондацията" с турне в САЩ и Канада

Българите в САЩ и Канада броят с нетърпение дните до турнето там на българската супергрупа "Фондация". Музикантите – Кирил Маричков, Иван Лечев, Дони, Славчо Николов и Венко Поромански, свирят заедно вече 11 години за радост на многобройните..

публикувано на 15.04.24 в 21:10