В разгара на лятото Малко Търново покани гости от страната и чужбина на Фестивал на занаятите – „По малкотърновски – от извора на Странджа”. Жителите на града и гостите на празника имаха възможност да надникнат в тайните на занаяти като килимарство, грънчарство, кошничарство, дърворезба, плетиво, а и сами да си измайсторят нещо, да се разходят с пъстро изографисана двуколка. Да видят как се мели жито и как се вари булгур например, да опитат местни специалитети...

Основните култури, които са отглеждали в Странджа, са били жито,  ечемик, овес, царевица, също лен и коноп – разказва за Радио България Калина Дренчева, ръководител на певческата група „Магда Пушкарова”. – Отглеждали са и тръстика – от нея се е правел петмез, имало е специална машина, която е изстисквала тръстиката. Но основните култури в този край са зърнените. Прибирали са реколтата в големи хамбари.  Когато привършвали полската работа, отделяли по-хубавото жито да го носят на мелниците, да си смелят брашно. Събирали са се доста чували с брашно, пълнели са хамбарите, за да могат през зимата  хляб да си месят, баници да правят... Отделяли са от най-хубавото жито, почиствали са го и са правели булгур. Той може да се сготви като основно ястие с месо, но също и като подсладено блюдо.

Вниманието ни привлича грънчарското колело на Атанас Орлов. Казва, че няма друг занаят освен неговия, в който четирите стихии: земя, въздух, вода и огън да са се събрали. Сега е решил да покаже как се прави стомна. Знае се, че навремето, когато калфите защитавали майсторските си свидетелства, са били изпитвани именно на стомна.

Моята фамилия се занимава с тоя занаят от 1826 година със сигурност. Но преди това може би е имало и за други майстори данни. Даже фамилията ми Орлов произлиза от занаята. Ще кажете – защо? Защото името на град Айтос на гръцки аетос е орел. Нашите прадеди са разнасяли керамика по морето: в Поморие, Несебър, Созопол. А там преди доста време е било населено предимно с гръцко население.

И като виждали, че каруцата идва с грънците, казвали, че Орлето идва от Айтос – продължава грънчарят. – Оттам фамилията ми останала Орлов, без да имам нищо общо с руския граф Орлов. Постарах се да науча и двамата си сина на занаята, единият завърши в град Троян приложна керамика. И така, пред мен и прадедите ми съм си казал, че не съм аз, който ще прекъсна занаята.Оставям в ръцете на синовете ни да продължат или да се откажат от него. Аз съм пето поколение грънчар. Имам стогодишно грънчарско колело запазено, държа си го в колекцията като музеен експонат. Синовете ми са шесто поколение във фамилията Орлови в Айтос.

Тонка Йовчева е работила 15 години в килимарски цех. После става шивачка. Сега е в читалището, където отново ще бъде възстановен  килимарският занаят.

Сега почнахме пана, чантички, защото килимите много не се търсят, няма пазар за тях. А има хора млади, които изявяват желание да работят за занаятите. Всички казват: много хубаво, че работите, че го открихте. То, хора няма вече, градът е малък и младите хора бягат, няма работа, всичко се затвори. А тука има талантливи хора: например и в българската бродерия. Всичко е било ръчно, хората са тъкали килими, бродирали са. Нашите станове са вертикални, другите са хоризонтални. На вертикалните се правят котленските килими и паната – разказва тя и се приготвя да тръгне градския площад. Там местните жени ще обучават гостите на Химна на Странджа „Ясен месец”.Снимки: Венета Павлова и Илиян Ружин