Преди няколко години улиците на Сърбия бяха залети от плакати на Националното сдружение на Хърватия за туризъм, на които пишеше: „Ходете на почивка там, където са ходили вашите родители!” Подтекстът бе ясен – понеже измежду бившите югорепублики с излаз на море Хърватия беше най-популярното място за летуване в СФРЮ, призивът към сърбите означаваше – „Елате отново на почивка в Хърватия!” В интерес на истината, броят на гражданите на Сърбия, които използват услугите на туристически организации за почивка в Хърватия през последните години е незначителен, като това лято се очаква за първи път да достигне 5000-7000 души.

Дали обаче ние, живеещите в Югоизточна Европа, ходим на лятна почивка там, където са ходили и нашите родители и от кои страни са предимно гостите, които посрещаме?

Ако става дума за България и Сърбия, по данни на Националната асоциация на туристическите агенции на Сърбия YUTA 71 хиляди българи са посетили страната през 2015 г., което е 20% ръст на годишна база. Българите предпочитат екскурзии до манастири и населени места близо до българо-сръбската граница,  доста от тях посещават Белград, Нови Сад. Също така са редовни гости на музикалния фестивал EXIT в Нови Сад, на Бирфеста и Фестивала на лодките в Белград, на Рощилиядата (Фестивала на сръбската скара) в Лесковац. От организацията твърдят също така, че през първите пет месеца на тази година само София е посетена от 10% повече сърби, отколкото миналата година. Това обаче не са данни за традиционния морски летен туризъм, в който българите и сърбите са си лика-прилика – и двете страни имат по около седем милиона души население; и двете изпращат всяка година по над половин милион летовници в Гърция.

И така, защо сърбите рядко ходят на почивка там, където са ходили техните родители? Все още доста са тези, които смятат, че не са добре приети в страната, с която са воювали през миналия век, но причината е във всеки случай и финансова. Второто важи с пълна сила и за българите, които имат добри исторически  и културни връзки с хърватите, но значително по-високите цени на услугите на Адриатическото крайбрежие, отколкото в съседните Турция и Гърция, съчетани с пълното отсъствие на подходящ въздушен транспорт правят Хърватия една слабо достъпна дестинация за тях. Иначе Хърватия, която през 2015 г. отбеляза туристически рекорд, посрещайки 14 милиона туристи според информация на Асоциацията на туристическите организации на Хърватска, e скъпа дестинация не само за нас, но и за всички от бившите югорепублики, с изключение на словенците, които са вторите по брой туристи в страната. Първи са, разбира се, германците, които са първи по брой и в много други страни с развит туризъм.

Интересно е обаче да се отбележи, че в топ 3 на най-харчещите гости в Хърватия са британците, руснаците и французите. Последните са забележителни с това, че са абсолютни шампиони по специализиран туризъм. Макар и само 5% от общия брой летовници посещаващи Хърватия, французите се записват най-вече за програми от областта на културния, спортния и приключенския туризъм, а като представители на нация, за която храната е култура и начин на живот, те показват особен интерес и към еногастрономията (дегустация на местни рибни блюда и вина).

Ръст на туристите през 2015 г. (10%) отчита и Македония, която посреща най-много гости от Турция, Сърбия, Гърция и България. Привлекателна е преди всичко за любителите на културния и религиозния туризъм, както и за онези, които в лятната жега се спасяват по бреговете на прохладното Охридско езеро, а всичко това е съчетано с автентична и не скъпа храна и  други услуги.

С почти същия – 11-процентен ръст в туризма може да се похвали и Словения, чиито граждани наистина ходят на почивка там, където са ходили и техните родители – в Хърватия, но също така посещават често и Италия, Гърция, Германия и Франция.

В заключение можем да кажем, че традициите не са това, което бяха. Това се отнася с пълна сила и за туризма. Вкусовете и интересите се менят, условията – също. Не  е лошо човек да отиде на място, на което е  почивал с родителите си, но е приятно да открие и свои любими места. Дано те са повече за всеки от вас!

Снимки: wikipedia.org