Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За Успение Богородично, Драгалевския манастир и вярата

БНР Новини
Снимка: Дарина Григорова

Празникът Успение Богородично, който Църквата ни отбелязва на 15 август (28 август, по стар стил) се смята за най-големия православен празник, посветен на нея. Всяка година храмовете и манастирите в България, носещи името на Божията майка, се изпълват с вярващи, млади и стари, болни и страдащи, дошли с надеждата за подкрепа и изцеление. Едно от тези свети места е Драгалевският манастир „Пресвета Богородица Витошка”. Той се намира на девет километра от София, над квартал Драгалевци и е бил „Лавра” (главен манастир) на славната „Софийска Света гора”. Някога средище на книжовна школа през  ХVI -ти и XVII-ти век и важен център на националноосвободителното движение на българите през XIX-ти век, днес манастирът продължава да привлича както поклонници, така и любители на историята, а и обикновени туристи.

В делничен ден там е тихо. Млада монахиня продава свещи в църквата към светата обител. Група дечица от лятна занималня, пристъпват плахо в храма и тя с усмивка приканва момченцата да свалят шапките си. На излизане ги питам коя е Божията майка:

Богородица е майката на Иисус Христос, отговаря седемгодишната Йоанна.

А знаят ли нещо за мястото, в което се намират:

Въпреки, че съм за първи път тук много ми харесва и много се радвам, усмихва се Ема, Хубаво място е, допълва Даниел. – Това е място, където може да запалиш свещичка. Аз винаги за своето семейство си пожелавам да сме живи и здрави, отговаря Михаила.

Снимка

Мънички са. Все още на по 7 – 8 години, но имат много знания, обяснява техният ръководител Николай Асенов. – Днес целта на занятието е да запознаем децата с християнската религия. Ще ги разведем и ще им разкажем за манастира и се надявам в края на деня да са по-запознати. Дори могат да споделят с приятелите си преживяното. Мисля, че това е жизнено важно – да се обръща внимание и на духовното. От десет години съм ръководител и ми прави впечатление, че поколенията нямат уважение, не вярват в нищо. А тези въпроси трябва да се разглеждат не само в училищните програми, но преди всичко да се започне и от семейството.

Иска ми се да поговоря и с архимандрит Алексий, ефимерий на Драгалевския манастир, за големия християнски празник, за хората, които идват, за чудесата на Божията майка:

Тя е първата, която отправя молитви за нас пред Бога. На нея се надяваме, че ще се застъпи за нас. Тя като майка, като човек, като жена знае колко е тежко, затова бързо откликва, знае какво означава да ти е болно детето, да ти го наранят. Затова честваме Успението, защото тя е успяла в Господа. Отбелязваме го тържествено, хората правят много събори в нейна чест, но пак опираме до курбаните, яденето и пиенето, малко е духовното, но все пак го има, слава Богу. Има хора, които идват сутринта, на Светата литургия, за да се причастят. Това са всички вярващи, които с радост са постили и са се изповядали, за да умият и душата си. То е същото, когато след дълъг път, човек стъпи в реката и усети прохладата й. Идват всякакви хора, цели семейства. Понякога само майката влиза с децата, а бащата седи отвън…


Питам се къде е православната ни вяра? Тази, която ни е съхранила като българи, която ревниво е пазила традициите и езика ни, славната история на предците ни. Някога огнища на българския дух, непревземаеми крепости на вярата, днес манастирите ни мълчаливо пазят духовното минало на границата с материалното настояще.

Вярата на българина не се е губила, за да се връща казва архимандрит Алексий. – Хората са били затворени в себе си, имали са си вярата. Нека не забравяме, че възпитанието е много важно нещо, а то е дело на семейството, не на училището. Училището обучава, а семейството възпитава. Какъвто  родител си, такова ще бъде и детето. Не може добро дърво да даде лош плод. Затова колкото повече разумни родители има, ще бъдат и по-разумни децата.

Да, вярата я има, дълбоко скътана в душите ни. Разкъсвана между канона и светския живот, търсеща истината отвъд суеверия и догми, тя плахо пристъпва в храма, за да намери упование и спасение. 

Снимки: Дарина Григорова и asport-bg.com



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В България 26 март е Ден на Тракия

26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...

публикувано на 26.03.24 в 13:10

Християнският Ден на майката е Благовещение

Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..

публикувано на 25.03.24 в 04:30

Почетоха паметта на жертвите от концлагера в Ловеч

С шествие-поклонение и панихида за 35 път бе отдадена почит на жертвите в комунистическия концлагер „Слънчев бряг” край Ловеч. Шествието тръгна от центъра на града и стигна до каменната кариера, където от 1959 до 1962  г. е бил лагера. „Сърцата ни са..

публикувано на 23.03.24 в 16:58