Въпреки че е на последно място по много показатели, измерващи нивото на знания и образование сред жителите на ЕС, има една сфера, в която България се нарежда сред първенците и то в световен мащаб. Почти всяка година националното ни самочувствие повдигат талантливите ученици, завръщащи се с медали от международната олимпиада по информатика. Тази година младите надежди от 82 държави премериха сили в руския град Казан. Нашият отбор по информатика завоюва един златен и два сребърни медала. С това учениците ни отново наредиха България в челната десетка на световните сили в авангардната дисциплина. Тази година успехът е двоен, защото за пръв път имаме абсолютен шампион в класирането, съобщи ръководителят на националния отбор Емил Келеведжиев. Изключително силното представяне на златния медалист Христо Венев, ученик от Софийската математическа гимназия, му донесе не само първо място на олимпиадата, но и втора позиция в т.нар. Ранглиста на всички носители на медали, която сравнява постиженията на отличените от самото създаване на олимпиадата до наши дни. България е имала абсолютен шампион още в първото състезание по информатика, проведено в България, в гр. Правец през 1989 г., само няколко месеца преди началото на демократичните промени. По думите на Емил Келеведжиев, през всички тези 28 години, почти не се е случвало българите да се върнат без златен медал от международното състезание. Това постижение е отразено в т.нар. Вечна ранглиста на държавите първенци по медали. „Сред тях България се класира на пето място, а това е много голямо постижение, защото страната ни не е многочислена, а преди нас са само суперсили като Китай, Русия, Полша, Корея и след тях малка България” – казва Емил Келеведжиев и обяснява динамиката, с която напредва науката:

Промените в сложността на задачите са изключително големи през последните години. Ако погледнем какви задачи са давани на първите олимпиади и ги сравним с тези от последните няколко, ще забележим голямата разлика. Сега задачите включват сложен алгоритмичен материал, част от който се изучава в последните курсове в университетската специалност Компютърни науки. Друга част от материала въобще не се преподава и може да бъде намерен само в специализирани научни списания. Това състезание е интересна смес от наука и спорт. То е научно състезание, понеже участниците трябва да приложат алгоритми, някои от които са открити през последните години, комбинирани с приложението на други, които са известни повече от 2 хил. години. Олимпиадата има всички признаци на спортното състезание. Всеки състезател се поставя на отделно работно място, дават му се задачите и той трябва съвсем концентрирано да ги реши за това определено време. Всеки състезател по информатика първо трябва да е много добър като математик, след това той трябва да има умения да програмира, т.е. да „преведе” математическия алгоритъм на езика за програмиране. Това трябва да стане много бързо и оттук следва, че състезателят трябва да умее да пише много бързо и на компютърната клавиатура. Така че нашите момчета, ако ги сложим на състезание и за бързо писане, те и там може би ще вземат първото място.

Освен талант, учениците полагат целогодишен труд, за да се подготвят за международната олимпиада по информатика.Създадена енационалната комисия от учени, които прецизно подбират състезателите след всяко състезание на национално ниво.

В началото на успеха стои талантът, който имат тези деца – казва Емил Келеведжиев. – Някои от тях, както и първенецът ни Христо Венев, участват в състезания още от 12-13 годишна възраст. В България има изградена много добра и стройна система от състезания. Имаме национална олимпиада по информатика, от нея определяме разширения национален отбор, който се състои от 12 ученика. Накрая от тях трябва да изберем 4, които да представят страната на международните състезания.

За дългогодишната си работата с националните ни състезатели по информатика Емил Келеведжиев казва, че те са доста интересни като събеседници и винаги с тях е интересно да се разговаря:

Това са много силни ученици. Те са отличници по всички предмети, но разбира се, основното им влечение е информатиката и програмирането. Те са от различни градове в страната, а не само от столицата. Сега, по пътя на връщане от Казан, златният ни медалист Христо Венев, разсъждавайки ни попита, дали знаем какво е един микровек. След като век е мярка за измерване на времето от 100 години, а в мерните единици имаме милиметри, сантиметри, микрометри, така той беше стигнал до заключението, че един микровек е времето за провеждане на една лекция. Като се направят съвсем леки математически пресмятания излиза, че един микровек е около 50 минути. Ето, по този начин се водят разговори с тези деца.