Художникът Бойко Колев – на живо с изложбата "LIVE", храни душите с картините си FOOD

Снимка: личен архив

Галерия „Нюанс“ представи наскоро с интересен вернисаж новата изложба на художника Бойко Колев, която ще продължи до 11-ти декември. Авторът хиперреалист беше представен от писателя Любен Дилов-син и утвърдения в средите на колекционери и почитатели на изкуството, галерист Игор Марковски.


Картините на Бойко Колев са издържани в духа на модерната епоха. Той е художник на съвремието ни – извор на неговото вдъхновение, създател на перфектната илюзия за реалността върху платното. Интригуващи композиции с кристално ясни и чисти изображения, с впечатляваща техника, при което е трудно да си представим как изобщо са нарисувани с маслени бои върху платно. Теми и сюжети в картините му са предмети от ежедневието, изведени от художника до нивото на интересни произведения на изкуството.


Провокативни, като скилидки чесън, лъжички за кафе, буркани, парчета нарязан топъл хляб, червена люта чушка, ябълка и ред други предмети и храни от бита ни. В развитието на изкуството хиперреализмът е много популярен по света, познат е като стил от втората половина на ХХ век. Стремежът към създаване на съвършен визуален образ, най-близък до реалността, е съпътствал творчеството на художниците през вековете. Освен с авторските си творби в хиперреалистичен стил, Бойко Колев е познат и като майстор в изработката на копия на картини от различни автори – Леонардо да Винчи, Рафаело, Ван Гог, Клод Моне, Густав Климт, Модилиани и други.


Ето как с думи Игор Марковски се опитва да прерисува поетично една от картините, създадена от художника:





Аз съм голям почитател на Бойко Колев. Изложбата му се нарича „Храна“ и тя наистина е храна най-вече за духа. Ще кажа, че Бойко Колев е нарисувал 8 книги, подредени една върху друга. Токова е силен хиперреализмът, че мога да обясня кои са книгите. Ние живеем в „1984“ година в момента, защото така е казал тогава писателя (Джордж Оруел) и Бойко го е хванал. А живеем в 1984-та, тъй като ние все още сме в „Сто години самота“. Летим над „Кукувичето гнездо“ напарфюмирани („Парфюмът“ на Патрик Зюскинд), защото така каза Льоса (Марио Варгас Льоса) и си разменяме „Афоризми“ (Оскар Уайлд), тъй като имаме  „Сърца за изтръгване“ (Борис Виан) и чакаме „Спасителят в ръжта“ (Джеръм Селинджър). Тези осем книги, нарисувани от Бойко Колев, са храната за духа. Малко е да се каже за него, че е гениален в това, което прави.

За самия стил на рисуване на художника, Марковски уточнява:


Хиперреализмът като стил се създава през 1965-та година в Америка, когато художниците започват да рисуват от фотографии. Те показват как ще изглеждат нещата с масло и върху платно. В Европа навлиза по- късно. В началото смятат, че това е упадъчно явление в изобразителното изкуство. Няма много последователи, но след години се превръща в бум на модата. И това е нормално. Човек се чуди как да намери себе си и го търси по различни начини. Хиперреализмът в България има много последователи. Наблюдавам дванадесет или петнадесет художника под лупа, за да видя какво точно ще допълнят в това, което рисуват и мисля, че сега му е времето на този стил в България, защото всичко е хиперреалистично. Вие може да видите един молив в огромен размер и полуизгоряла клечка кибрит, която също е в уголемен до неузнаваемост размер, но вие трябва да усетите как пулсира тази картина. За да говорите с картината е достатъчно да затворите очи и тя отново да е пред вас. При Бойко е това: мигът е уловен, а това е най- важното.

Снимки: личен архив

print Отпечатай
Още от рубриката

Борис Денев – непоказвани пейзажи

Докато не затрепти нещо у мен, зная, че няма да направя добър пейзаж и не се захващам за работа – това са думи на един от големите български художници – Борис Денев. Негови творби могат да се видят до 26 май в столичната галерия „Лоранъ”. E..

публикувано на 24.04.17 в 11:46

Модерно улично изкуство ОЧОвечава градската среда

Ако докато се разхождате из града забележите, че някой капчук или някоя плочка ви гледат, не се стряскайте, а се усмихнете. Приемете с радост, че сте станали жертва на Еyebombing и продължете деня си с весело настроение. Лепенето на пластмасови очички..

публикувано на 21.04.17 в 12:19

Един български „портрет” на Юлия Кръстева

Сред културните събития от тези дни е премиерата на документалния филм „Кой се страхува от Юлия Кръстева?” Впрочем, защо заглавието е донякъде предизвикателно? Ние сме тези, които най-много се страхуваме от Юлия Кръстева, като Юлия..

публикувано на 21.04.17 в 11:43