Накъде сега с проекта за мажоритарна избирателна система?

Снимка: БГНЕС

На референдума от 6 ноември т.г. два милиона и половина българи гласуваха за въвеждане на мажоритарна избирателна система. След толкова категоричен вот за промяна, най-големите партии в страната – ГЕРБ и БСП, решиха въпреки някои свои резерви ще зачетат народната воля. Омбудсманът Мая Манолова внесе в парламента проект за мажоритарна система, но по-късно поясни, че автор на проекта не е тя, а гласувалите на референдума за мажоритарен избор в два тура с абсолютно мнозинство. Лично Манолова била за смесена избирателна система, при която 120 депутати да се избират с мажоритарен вот, а 120 с пропорционален. Предпочитанието на Манолова е от времето, когато още беше депутат на БСП. Такова е предпочитанито и на БСП днес, макар да се обявява за зачитане на волята на електората. На консултациите си с президента през седмицата ГЕРБ изтъкна още един важен аспект на проблема, като настоя новите правила, съобразени с референдума, да се приложат още за предстоящите предсрочни избори. Но тъй като мажоритарната система би благоприятствала големите партии ГЕРБ и БСП, а би намалила шансовете на по-малките, по един или друг начин в хода на консултациите с президента по-малките формации изявиха резерви към мажоритарния вот. Смесена избирателна система предпочита и новоизбраният президент Румен Радев, който пред БНРзаяви, че мажоритарната крие редица рискове, а по начина, по който в момента се предлага, може да взриви политическия модел в страната и да изкриви в значителна степен вота на избирателите. Стигне ли се до предсрочни парламентарни избори, което най-вероятно ще стане, Радев ще проведе допълнителни консултации по темата с лидерите на парламентарни партии, експерти по изборно законодателство и инициаторите на референдума. Междувременно експерти предупреждават, че ако бъде въведен мажоритарен вот в два тура с абсолютно мнозинство, при новото райониране на България съгласно депозирания от омбудсмана проект, за избор на един депутат ще са достатъчни едва около 7000 гласа. Толкова гласове би могъл да си позволи купи не само някой олигарх, а и всеки по-едърбизнесмен. Купуването на гласове беше факт и досега, но при мажоритарен вот би станало по-лесно. По данни на асоциацията "Прозрачност без граници" на парламентарните избори през 2014 г. купеният вот е надхвърлил 8 на сто, а контролираният – 16%. Но рисковете от мажоритарния вот не се изчерпват с това, защото опасности предполага и бързината, с която нова избирателна система би се въвела още за близките предсрочни избори. Очаква се те да бъдат проведени някъде в края на март или началото на април, а времето до тогава е критично малко. Въпросът каква точно да е новата избирателна система и кога да бъде въведена остава открит.

print Отпечатай
Още от рубриката
Директорът на Дипломатическия институт Таня Михайлова

Дипломатите на България честват професионалния си празник

На 19 юли 1879 г. Княз Александър I Батенберг назначава първите дипломатически агенти на следосвобожденска България. Това са Драган Цанков, Евлоги Георгиев и Димитър Кирович. 120 години по-късно тогавашният министър на външните работи Надежда..

публикувано на 19.07.17 в 09:10
Бойко Борисов говори пред лидерите на Берлинския процес на срещата в Триест.

Висока балканска активност на България в началото на лятото

Високите летни горещини тази година съвпадат с необичайно висока активност в балканското направление на българската външна политика. Премиерът Бойко Борисов днес е в Солун за тристранна среща на върха с министър председателя на Гърция Алексис Ципрас и..

публикувано на 13.07.17 в 11:35

Премиерът Борисов прецизира в Истанбул приоритетите на българската енергийна политика

След като през юни бе на двустранно посещение в Турция, вчера премиерът Бойко Борисов посети отново южната съседка на България, този път за да участва в провеждащия се в Истанбул 22-и Световен петролен конгрес. И в трите си мандата досега..

публикувано на 11.07.17 в 12:02