Накъде сега с проекта за мажоритарна избирателна система?

Снимка: БГНЕС

На референдума от 6 ноември т.г. два милиона и половина българи гласуваха за въвеждане на мажоритарна избирателна система. След толкова категоричен вот за промяна, най-големите партии в страната – ГЕРБ и БСП, решиха въпреки някои свои резерви ще зачетат народната воля. Омбудсманът Мая Манолова внесе в парламента проект за мажоритарна система, но по-късно поясни, че автор на проекта не е тя, а гласувалите на референдума за мажоритарен избор в два тура с абсолютно мнозинство. Лично Манолова била за смесена избирателна система, при която 120 депутати да се избират с мажоритарен вот, а 120 с пропорционален. Предпочитанието на Манолова е от времето, когато още беше депутат на БСП. Такова е предпочитанито и на БСП днес, макар да се обявява за зачитане на волята на електората. На консултациите си с президента през седмицата ГЕРБ изтъкна още един важен аспект на проблема, като настоя новите правила, съобразени с референдума, да се приложат още за предстоящите предсрочни избори. Но тъй като мажоритарната система би благоприятствала големите партии ГЕРБ и БСП, а би намалила шансовете на по-малките, по един или друг начин в хода на консултациите с президента по-малките формации изявиха резерви към мажоритарния вот. Смесена избирателна система предпочита и новоизбраният президент Румен Радев, който пред БНРзаяви, че мажоритарната крие редица рискове, а по начина, по който в момента се предлага, може да взриви политическия модел в страната и да изкриви в значителна степен вота на избирателите. Стигне ли се до предсрочни парламентарни избори, което най-вероятно ще стане, Радев ще проведе допълнителни консултации по темата с лидерите на парламентарни партии, експерти по изборно законодателство и инициаторите на референдума. Междувременно експерти предупреждават, че ако бъде въведен мажоритарен вот в два тура с абсолютно мнозинство, при новото райониране на България съгласно депозирания от омбудсмана проект, за избор на един депутат ще са достатъчни едва около 7000 гласа. Толкова гласове би могъл да си позволи купи не само някой олигарх, а и всеки по-едърбизнесмен. Купуването на гласове беше факт и досега, но при мажоритарен вот би станало по-лесно. По данни на асоциацията "Прозрачност без граници" на парламентарните избори през 2014 г. купеният вот е надхвърлил 8 на сто, а контролираният – 16%. Но рисковете от мажоритарния вот не се изчерпват с това, защото опасности предполага и бързината, с която нова избирателна система би се въвела още за близките предсрочни избори. Очаква се те да бъдат проведени някъде в края на март или началото на април, а времето до тогава е критично малко. Въпросът каква точно да е новата избирателна система и кога да бъде въведена остава открит.

Още от рубриката
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова с колегите си от Сърбия и Гърция Александър Антич (в ляво) и Йоргос Статакис по време на срещата в Александруполис.

Газовите проекти набират нова сила в регионалното сътрудничество на България

Ден след като в Кавала министърът на транспорта Ивайло Московски подписа с гръцкия си колега Христос Спирдзис междуправителствен меморандум за разширяване на проекта за транспортен коридор между пристанищата на двете държави, в пристанищния град..

публикувано на 08.09.17 в 11:55

Проектът за инфраструктурна свързаност между България и Гърция се разширява

Проектите за развитие на капацитета на гранично-пропускателните пунктове, за подобряване на трансграничните пътни комуникации, за свързване на газопреносните системи двете страни и за създаване на нови транспортни коридори между тях, неизменно са част..

публикувано на 07.09.17 в 12:24
По време на разговорите с черногорския си колега Сърджан Дарманович министър Екатерина Захариева подчерта, че присъединяването на Западните Балкани към ЕС е не само сред приоритетите на българското председателство, но и дългосрочна цел на външната политика на България.

Посещението в Подгорица – последно, но не и по значение в балканската обиколка на министър Захариева

Обиколката на българския външен министър Екатерина Захариева из държавите в Западните Балкани приключи с посещение в Черна Гора. Преди това, в продължение на около месец, министърът проведе разговори в Сърбия, Албания, Македония и Босна и Херцеговина...

публикувано на 04.09.17 в 13:45