Бунтът на мигранти в Харманли бе овладян, проблемите остават

Снимка: БГНЕС

Покрай многото вълнения около оставката на правителството и съответните политически напрежения в тази връзка, през изтеклата седмица общественото мнение в България бе силно обезпокоено и от пореден бунт в център за настаняване на мигранти, този път в Харманли. Негодувание сред обитателите на центъра предизвика една неизбежна мярка на медицинските власти – обявяването на карантина поради десетки случаи на заразни кожни болести. При такива случаи карантина се обявява независимо дали обект на заразата са чужденци или българи. Но разбунтувалите се поставиха на властите и друго недопустимото условие – да им се осигури коридор през България към границата със Сърбия, за да продължат своя път към Западна Европа. Недоволството прие форми на насилие, наложили властите да използват крайно необичайните за тях гумени куршуми и водни оръдия. След задържане на около 300 души, нанесени сериозни материални щети, включително и на съоръжения закупени с европейски средства, и след като 24 полицаи бяха ранени, положението в лагера бе овладяно. Събитията намериха отражение и в политическия живот. Правителството в оставка стана обект на обвинения за недостатъчни усилия за гарантиране на обществената сигурност и опозицията поиска дебат на случая в парламента. Премиерът отложи посещение в Унгария, за да обсъди проблема и взетите мерки с представители на силовите ведомства. В социалните мрежи избухна спонтанно негодувание, наложило на министър-председателя да призове българите да се въздържат от насаждане на омраза и да бъдат внимателни в негативните си реакции, тъй като „Ислямска държава“ много внимателно следяла във „Фейсбук” какво излиза в новините. Не било изключено бунтът да е организиран и отвън.

Бунтът в Харманли бе овладян, но проблемът с мигрантите в страната остава и обществото ще се успокои, едва когато той намери адекватно решение. Безредиците в Харманли предизвикаха не бягащи от военни действия хора, а предимно мигранти от Афганистан, някои от които полицията квалифицира като хулигани, за които България е само транзитен пункт към бленуваната Западна Европа. В случая става въпрос за незачитане на националното законодателство и застрашаване на обществената сигурност, за каквото поведение на сурови санкции подлежи и местното население. Във връзка със случая в Харманли правителството ще се опита да екстрадира петима души за Афганистан, а останалите задържани ще бъдат настанени в центрове от затворен тип. Но пак ще си останат в България и никой не може да гарантира, че утре няма отново да се разбунтуват. Негодуванието на мигрантите идва впрочем и от това, че България спазва изисквания на ЕС за охрана на външните му граници. В този смисъл, преодоляването на проблема не е само в нейните компетенции, а е функция от една по-обща, наднационална европейска политика. Политика, каквато желаят вече толкова много страни от ЕС, и която за жалост напредва бавно и неубедително.

Още от рубриката
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова с колегите си от Сърбия и Гърция Александър Антич (в ляво) и Йоргос Статакис по време на срещата в Александруполис.

Газовите проекти набират нова сила в регионалното сътрудничество на България

Ден след като в Кавала министърът на транспорта Ивайло Московски подписа с гръцкия си колега Христос Спирдзис междуправителствен меморандум за разширяване на проекта за транспортен коридор между пристанищата на двете държави, в пристанищния град..

публикувано на 08.09.17 в 11:55

Проектът за инфраструктурна свързаност между България и Гърция се разширява

Проектите за развитие на капацитета на гранично-пропускателните пунктове, за подобряване на трансграничните пътни комуникации, за свързване на газопреносните системи двете страни и за създаване на нови транспортни коридори между тях, неизменно са част..

публикувано на 07.09.17 в 12:24
По време на разговорите с черногорския си колега Сърджан Дарманович министър Екатерина Захариева подчерта, че присъединяването на Западните Балкани към ЕС е не само сред приоритетите на българското председателство, но и дългосрочна цел на външната политика на България.

Посещението в Подгорица – последно, но не и по значение в балканската обиколка на министър Захариева

Обиколката на българския външен министър Екатерина Захариева из държавите в Западните Балкани приключи с посещение в Черна Гора. Преди това, в продължение на около месец, министърът проведе разговори в Сърбия, Албания, Македония и Босна и Херцеговина...

публикувано на 04.09.17 в 13:45