Н.Пр. посланик Киряко Курета е представителят на Република Албания в България и вече 2 години е в София. Разговарях с него по време на официалното му посещение в БНР след срещата му с генералния директор Александър Велев. Според самия г-н Курета предмет на разговора им са били конкретни идеи за задълбочаване и по-добро развитие на сътрудничеството на българските и албански институции в областта на медиите.

За нас, албанците, България е страна, към която традиционно храним приятелски чувства. Нашите дипломатически отношения имат стогодишна история и в момента се намираме на етап, в който споделяме еднакви цели по пътя си към утвърждаване на европейските и евроатлантическите ценности – каза посланик Курета.

Преди броени дни Албания получи зелена светлина за започване на преговори за членство в ЕС – резултат от многото успешно проведени реформи през последните години. Особено важна и трудна е тази в съдебната система, върху която албанският парламент продължава да работи. Други позитивни знаци за новата, по-стабилна международна позиция на страната са двете регионални инициативи, които започват да функционират със седалище в Тирана. Това са Фондът за Западните Балкани и Регионалното бюро за младежко сътрудничество.

С България сме подписали меморандум за сътрудничество в областта на европейската интеграция – обясни посланик Курета. Сходствата между двете страни, трудностите, които сте имали вие, направените грешки могат да ни послужат като готови уроци и в този смисъл нашите институции са силно заинтересовани, желаят да се възползват както от позитивния, така и от негативния опит. Затова през следващите месеци ще уточним конкретни стъпки в тази посока.

От политическа гледна точка Албания и България традиционно поддържат едно високо ниво на своите взаимоотношения. Но дали така позитивно оценява албанският посланик икономическите отношения между двете страни?

В икономическото сътрудничество нивото не е същото поради различни причини. Било то поради липсата на директни транспортни линии, непознаване на пазара, непознаване на митническите облекчения, данъците или продуктите. Все пак българските продукти в Албания са разпознаваеми. В последно време се наблюдава известно оживление. Има български фирми в Албания и такива със смесено участие – малко повече от 60 са те. Около 14 хиляди български туристи са посетили Албания през миналата година. Разбира се, цифрите са сравнително малки, но сме обнадеждени, защото се движим в правилната посока и от година на година те се увеличават.

Със сигурност положителни тенденции има и сред тях е проектът за трансатлантически газопровод (TAP), който вече се изгражда на територията на Албания. Той ще започва от гръцко-турската граница по р. Марица, ще минава през териториите на Северна Гърция, Южна Албания и по дъното на Адриатическо море, за да завърши в Южна Италия.

Това е един от най-важните проекти за нашата страна, отбелязва посланик Курета. Той може да осигури доставки на газ, както за нуждите на страната ни, така и за северните ни съседи – Косово и Черна гора. И тъй като България също е заинтересована от диверсификация на енергийните си източници, тук аз виждам нова възможност за сътрудничество.

Въпреки че вече години наред проектът за изграждане на т.нар. "Коридор номер 8" за връзка на Адриатическото крайбрежие с Черно Море буксува, Н.Пр. Киряко Курета е оптимист. Смята, че работните групи, които са ангажирани с него, работят, финансирането на подобни общи проекти е с приоритет и затова при готовност на всички заинтересовани страни, той ще бъде осъществен.

И тъй като 28 ноември е националният празник на Албания (104 години от обявяването на независимостта на страната), албанският посланик поздрави всички свои сънародници, като подчерта: Това са важни дати, които почитаме, празнуваме и правим своята равносметка, и сме щастливи, че редом с нас имаме приятелски народи и приятелски страни, каквато е България.