От местопрестъплението – репортерът Николай Христов

Снимка: архив

Най-често той е на крачки пред останалите криминални репортери и първи дава гласност на редица престъпления: кражби, убийства, пътнотранспортни произшествия, експлозии. Задава стандарти в ресор, в който е много лесно да се хлъзнеш по повърхността на сензацията. Затова е удостоен с редица отличия. Убеден е: Има граници, които не трябва да бъдат преминавани. Има истории, които знам, но умишлено не им давам ефир, защото са много тежки. Но когато отразяваме едно чисто криминално престъпление, нашата работа не е да даваме оценка кой е виновен, а да пресъздаваме фактите без брутални подробности - такива, каквито са. Защото в противен случай се спестява истината за едната страна и ставаш пристрастен. Спестяването на част от фактите около даден случай може да превърне историята от реална в измислена. Това са нормите, към които се придържа в работата си криминалният репортер на БНР Николай Христов. За това, как му се удава почти винаги да стига пръв до новините, скромно обяснява:

Това се случва с годините. В този ресор съм над 15 години. Когато имаш такъв стаж зад гърба си, познаваш почти всички в една система. Тук изключвам ръководствата на МВР, които се сменят на 4 години, а напоследък и по-често. Всичко става с контакти, градени с много доверие на по-ниските нива в МВР, където хората си остават едни и същи.

Споделя, че при първите си стъпки в журналистиката не е предполагал, че един ден ще се заеме с криминалния ресор. Но когато му го поверяват:

С течение на времето разбрах, че той дава доста повече емоция от другите ресори, които са много „по-улегнали” и при които няма толкова ходене по улиците, излизания в нощни часове. Аз съм на стендбай 24 часа в денонощието, казва Николай. Обяснява, че с времето ежедневието на човек се адаптира към тези обороти, без това да е в ущърб на семейството му. За това, как преодолява постоянния стрес в работата си, Николай споделя:

Много е важно, когато работиш в тази сфера, грубо казано, да не ти пука. Защото в противен случай можеш да влезеш в лудница. Аз виждам брутални гледки, които малцина виждат. Влизам на места, до които имат достъп само полицаи и свидетели на тежки криминални престъпления. Ако приемаш лично тези истории всеки път, когато ги отразяваш, вероятността нещо да се пречупи в теб и просто да спреш да си вършиш работата, е много голяма.

На въпроса ми, как по негови наблюдения се променя профилът на престъпността през годините, отговаря:

Променя се профилът на престъпността в големите градове. Там вече го няма това, което виждахме през 90-те години в цяла България – мутрите с бухалките, ланците и потниците. Но в малките градове нещата не са мръднали. Там образите, които познаваме от 90-те години, не са претърпели никаква еволюция. В градове като София, Варна, където престъпниците по някакъв начин са откъснали част от миналото си, те вече носят скъпи костюми и ходят не в чалготеки, а в пиано барове, казва Николай. Извън страната особено активно е участието на българите в международния трафик на наркотици:

Най-ценни са кадрите с морско образование, които карат яхти през Атлантика и пренасят различни „растения” (така да ги наречем) със специална употреба. Българите станаха част от световните корпорации, които се занимават с незаконна дейност. Всички тези количества наркотици, които се хващат по границите - естествено, това не е български канал. Никой в България няма пари за десетки килограми кокаин, които да изнася. Това е логистична дейност на ниско ниво.

Какво според Николай Христов е необходимо, за да се намали нивото на престъпността, която в страната вече е с ранг на социален феномен?

Промяна на всеобщото схващане, че в тази държава има безнаказаност. Това е, което виждат в момента престъпници, жертви и обикновените хора. От най-дребните битови престъпления по селата, убийства за пенсия в размер на 80 лв., през въоръжени грабежи, източване на дебитни карти, компютърни престъпления - навсякъде цари абсолютна безнаказаност. В момента има бум на телефонните измами. В София на ден стават по 4-5 такива престъпления. Хората хвърлят огромни суми пари. Досега обаче не съм чул за някаква мащабна операция за ликвидирането на този тип престъпност. За това има няколко обяснения. Едното е, че хората, които се занимават с това, имат някакъв чадър и отчитат част от парите някъде по веригата. Къде - никой не знае.


print Отпечатай
Още от рубриката

БНР е домакин на изложба в помощ на деца, пострадали при пътни произшествия

Както става в приказките, винаги се появява доброто и носи надежда - това е посланието на благотворителната изложба-конкурс с коледна тематика, подредена в Мраморното фоайе на БНР. Изложбата е озаглавена „Зимна приказка“и е част от есенния салон..

публикувано на 02.12.16 в 16:21

„Дом за шампиони” – благотворителност и иновация в едно

Общежитие от морски контейнери беше дарено безвъзмездно на 153-то Спортно училище „Неофит Рилски” в София. Организатори на изцяло благотворителната инициатива са предприемачът Звезделин Минчев и арх. Румен Първанов. С техни усилия и средства..

публикувано на 02.12.16 в 09:00

„Българската Коледа” продължава благотворителната си мисия

Българското национално радио е медиен партньор на „Българската Коледа” „В подкрепа на децата с тежки хронични заболявания” е темата на „Българската Коледа” кампания 2016/2017 г., съобщи президентът Росен Плевнелиев. Държавният глава обяви..

публикувано на 01.12.16 в 11:14