София танцува „Хората на България”

Снимка: клуб „БГ Ритъм"

На 25 ноември клуб „БГ Ритъм” се превърна в място, където българският фолклор, танци и песни обединяват всички поколения в магията на „Хората на България”. Автор на този проект е Людмил Макаронски. Той е художествен ръководител и хореограф на професионална танцова формация и танцов клуб „Гераци”. Животът му е изцяло обгърнат от българския фолклор. Завършва първия  клас на Асен Павлов в Националното училище за танцово изкуство, а след това следва хореография и арт мениджмънт в Пловдивската музикална академия (ПМА). Професионалната му кариера е свързана с ансамбъл „Чинари” и фолклорен ансамбъл „Тракия”. Играе в трупата на Нешка Робева, където участва в създаването на хореографските постановки. Гост хореограф в петъчната вечер беше Антон Андонов, преподавател и ръководител на катедра хореография в ПМА. Той също така е артист, солист балетист и балетмайстор на ансамбъл „Тракия”. Какво представлява самият проект, ни разказва Катя Василева, от организаторите на проекта „Хората на България”.

Той въвлича публиката в музикално-танцовата традиция и автентичния български фолклор от всички етнографски области. В "Хората на България" могат да се включат всички, които искат да се докоснат до магията и колорита на българското хоро и да затанцуват в ритъма на неравноделните тактове. В различни вечери ще представяме многообразието на фолклорно танцовите традиции на България. Акцент в програмата ни на 25 ноември бяха хората "гайда аваси" от пиринската етнографска област, "калгамашката" от странджанската област и "главнишката копаница" от Тракия.

Уроците по фолклор винаги ще бъдат под съпровода на жива музика в изпълнение на оркестър „Гераци”. „Хората на България” ще се провеждат всеки месец, като идеята е различните тематични вечери да запознават, въвличат и съхраняват българската музикално-танцова традиция. Народните танци са вълнуващо изживяване, както за тези, които играят, така и за тези които ги гледат, защото танцът не е само движение, а е нещо повече. Той е разказ на душата. Уникалността на българските народни танци идва от страстта и чувствата, които ги изпълват с емоции. Но всеки ли може да се включи?

Абсолютно всички, които искат да се докоснат до магията на българския фолклор и да се научат да танцуват, могат да участват в „Хората на България”. Това е причината да поканим едни от най-добрите хореографи и професионалисти на България, за да можем да предоставим най-добрите уроци по танци. 

Все повече млади хора се връщат към фолклора. Вълнуващо и похвално е, че българите се обръщаме към корените си. Точно поради тази причина танцова формация „Гераци” разработва съвместен проект заедно със сестрите Валентинови, наречен „Сурва е!”. Те подготвят песни, танци и традиции свързани с защитеното от ЮНЕСКО, нематериално културно наследство на българите – кукерството.

В нашия проект имаме истински наследници на граовския фолклор, като така се опитваме да вмъкнем образа на сурвакаря в професионалната хореография на „Гераци” и в авторската музика на Ива и Ева Валентинови. Целим да покажем старите традиции пречупени през призмата на младия ни екип, изграден от професионални танцьори и музиканти. Опитваме се да представим освен танци и мелодии от стари обичаи, също и позабравени символи на фолклора ни. Основен елемент от програмата е граовската фолклорна област, защото вярваме, че сме силни и интересни в интерпретацията на българските наследствени обичаи, музикални идеи, семейни предания и традиции".

Вечерта на "Хората на България" посрещна много желаещи да опитат народните танци и фолклор. Светослав Иванов ни разказа откъде идва страстта му да танцува и какви са трудностите на българския народен танц?

В момента съм в танцов ансамбъл „Балкан”. Попаднах там с помощта на майка ми, тъй като тя е играла с тях, и реших да опитам. Трудното в народните танци е особеността на българската музика. С неравноделните си тактове изисква много специфични движения, които те натоварват. Сложна работа е народният танц, но за сметка на това е красив. Там, където играя, има много млади хора и това ме радва. На концерти виждам, че танцуват предимно млади. Има и много деца, които се занимават с народните танци, а това е страхотно.


Още от рубриката

Асен Младенов за миналото и настоящето на Трънския край

Не се е влюбил в Трънско само онзи, който не е бил там. За миналото и настоящето на този „нешлифован диамант“ на България говорим с Асен Младенов, трънчанин девето поколение и родолюбец. 30 години той събира думи и изрази от регионалния говор и създава..

публикувано на 18.02.18 в 09:15

Завет към бъдещите поколения отвориха в Разград

Завет от преди повече от 40 години към бъдещитео поколения отвори областният управител на Разград Гюнай Хюсмен. Бутилката с посланието е била поставена на 1 август 1975 г. в стената на тогавашната държавна шивашка фабрика „Васил Коларов”. „Заветът” е..

публикувано на 17.02.18 в 09:30

В чужбина българите най-често учат право, икономика и инженерни науки

Българските кандидат-студенти, които искат да учат в чужбина, най-често се насочват към обучението по право, икономика и към инженерните науки, твърдят организаторите на международното изложение "Световно образование", което ще се проведе в края..

публикувано на 16.02.18 в 11:09