Тибетски монах благославя българския народ със специален ритуал

Автор:
Снимка: Йоан Колев

Музеят „Земята и хората“ в столицата бе домакин на интересно събитие през уикенда. Тибетският монах лама Науан създаде традиционната за своята родина пясъчна мандала. В превод от санскрит, мандала означава същина. Нейната цел е да ни накара да осъзнаем, че всеки един миг е важен и трябва да ценим своя живот. Да бъдем благодарни, че сме живи, за всичко, което имаме, да не спираме да правим добрини и да уважаваме хората около нас. Според ритуала, на четвъртия ден от създаването й, мандалата трябва да бъде разпръсната в течаща вода.

В Тибет и Хималаите няма болници. Затова хората там се лекуват с билки или с молитва и специалната медицинска мандала. Будистите вярват, че ако двете лечения се случват заедно, ефектът върху здравето на човека е по-голям.

Това е медицинска буда мандала. В средата под статуята на Буда има бял цвят. Той представлява луната, а оранжевият кръг представя слънцето. Медицинският Буда стои върху слънцето и луната. Лотусът има 8 листа и те представляват 8-те различни медицински Буди. Будизмът вярва в прераждането. Затова един Буда може да се прероди в 8 различни същности. Външната част на мандалата е дворецът на Буда. Той има четири различни входа – изток, запад, север и юг. Синята посока е изток, зелената – запад, червената – север, оранжевата – юг. Черният цвят представлява различни видове тъга.

А ето как протича създаването на мандалата: 


Още от рубриката

Асен Младенов за миналото и настоящето на Трънския край

Не се е влюбил в Трънско само онзи, който не е бил там. За миналото и настоящето на този „нешлифован диамант“ на България говорим с Асен Младенов, трънчанин девето поколение и родолюбец. 30 години той събира думи и изрази от регионалния говор и създава..

публикувано на 18.02.18 в 09:15

Завет към бъдещите поколения отвориха в Разград

Завет от преди повече от 40 години към бъдещитео поколения отвори областният управител на Разград Гюнай Хюсмен. Бутилката с посланието е била поставена на 1 август 1975 г. в стената на тогавашната държавна шивашка фабрика „Васил Коларов”. „Заветът” е..

публикувано на 17.02.18 в 09:30

В чужбина българите най-често учат право, икономика и инженерни науки

Българските кандидат-студенти, които искат да учат в чужбина, най-често се насочват към обучението по право, икономика и към инженерните науки, твърдят организаторите на международното изложение "Световно образование", което ще се проведе в края..

публикувано на 16.02.18 в 11:09