Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

120 години Национална художествена академия

БНР Новини
Снимка: wikipedia.org

Националната художествена академия, най-старото и престижно висше училище по изкуства в България, отбелязва 120 години от своето основаване. Редица са обществениците и интелектуалците, които застават зад идеята за създаване на висше художествено училище в края на 19 век. Още през 1864 г. художникът и сценограф Николай Павлович предлага да се създаде българско рисувално училище по подобие на съществуващите тогава академии в Западна Европа. По-късно зад идеята застават още Иван Шишманов, Иван Мърквичка, Антон Митов, които са и едни от първите преподаватели в бъдещата Академията. С тяхна подкрепа през 1895 година законопроектът е внесен от Министъра на народното просвещение в Царска България Константин Величков. През февруари следващата година той е гласуван и приет от Народното събрание. Официалното създаване на Държавното рисувално училище става с указа на Княз Фердинанд от 1896 година. Първоначално лекциите и упражненията се провеждат в частни домове. 

Ректоратът на Академията, ул. „Шипка” №1, началото на ХХ век
Ателие по живопис, началото на ХХ век.Основният камък на червената сграда, в която се помещава днес Академията и която е обявена за паметник на културата, се поставя през 1906 година. В музейната ни сбирка се съхранява и ритуалният комплект по полагане на основния камък, който е дело на един от преподавателите в рисувалното училище проф. Харалампи Тачев. Той е дарен лично от Княз Фердинанд. Ролята на княза и на царското семейство е изключително важна за историята и развитието на Академията през първата половина на 20 век, защото Фердинанд се явява един от основните покровители на идеята за Висше учебно заведениe по изкуства. Тази традиция се спазва и от царската фамилия. В периода между двете световни войни Цар Борис III и царица Йоана редовно посещават училището и даряват много ценни книги за неговата библиотека – обяснява изкуствоведът Милена Божкова, отговорник за Музейната сбирка на Академията.

Ателие по скулптура, началото на ХХ век.Непосредствено след появата си, Академията не само регламентира професионалното положение на българския художник, но и започва да играе важна роля в културния живот на страната.

През 1911 г. преподавателският състав изпраща проект за развитие в Министерството на просвещението, в който присъства и искането училището да се нарече Академия на изкуствата. Десет години по-късно Държавното рисувално училище се преименува на Художествена академия. От 1995 година вече е Национална художествена академия.

Настоящата учебна година минава под знака на юбилея. На 22 ноември в големия салон на БАН, на специално тържество бяха наградени с почетен плакет шестима от последните ректори на Академията.

На същия ден бе открита и изложбата „120 години НХА. Ректорите” с произведения на 25-имата ректори от нейното създаване до наши дни и бяха валидирани две пощенско-филателни издания „120 години Национална художествена академия “ и „100 години от рождението на проф. Васил Йончев“. На 12 декември предстои представяне на юбилейното издание-книга „120 години НХА”, което включва текстове на изкуствоведи от академията, чрез които се проследяват 4-те основни етапа в историята на учебното заведение. Честванията ще приключат през февруари 2017 година с откриването на голяма изложба „120 години НХА. Преподавателите” в Софийска градска художествена галерия.

Изложбата „120 години НХА. Ректорите”
Юбилеят беше отбелязан и в чужбина с гостуване в два от българските културни центрове в Европа. Във Варшава през април месец открихме голяма изложба в рамките на дните „Полша, запознай се с бъдещето на българското изкуство”. А само преди месец в Българския културен институт в Прага представихме изложба посветена на 160-та годишнина от рождението на първия директор на държавното рисувално училище проф. Иван Мърквичка. И двете експозиции са под патронажа на Министерството на Културата на Република България.

Днес в Националната художествена академия се подготвят студенти в 18 различни специалности от сферата на изящните и приложните изкуства, изкуствознанието, реставрацията и дизайна. А друг любопитен факт от историята на Академията е, че тя е първото висше учебно заведение в страната, което обявява прием на жени. Това се случва още в първия випуск на Рисувалното училище, с което изпреварваме редица художествени академии не само на Балканите, но и в Западна Европа.

Снимки: nha.bg



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Албанският писател Григор Бануши се среща с българската публика

Албанският писател Григор Бануши пристига в България за премиерата на новия си роман "Недовършена симфония" (изд. Изида). Преводът на български език направен от преводача Екатерина Търпоманова, преподавател в Софийкия университет, а допреди години и..

публикувано на 16.04.24 в 16:14

Старинни български килими в галерията на Българския културен институт в Париж

За първи път след повече от век в Галерията на Българския културен институт в Париж ще бъдат представени автентични български килими от XIX и XX век, съобщиха от институцията. Бутиковата изложба “История в цветове. 350 години българско килимарство”..

публикувано на 14.04.24 в 12:25

Българският вируоз Марио Хосен солист ще изпълни импровизации за цигулка в Скопие

Концерт на свещи ще има на 12 април македонският камерен оркестър Профундис със световноизвестния български цигулар Марио Хосен, под диригентството на Гюргица Дашич. Концертът във Филхармонията на Северна Македония се прави със съдействието на Българския..

публикувано на 12.04.24 в 15:37