Тролеят - събирач на безброй човешки съдби

Автор:
Снимка: Йоан Колев

Градският транспорт и трафикът са двете неща, с които се сблъскваме всеки ден, погълнати от забързания делник. Вглъбени в своите мисли и проблеми обаче, често не забелязваме околните и ситуациите, в които ставаме неволни участници. Ако се заслушаме в историите около нас, може да ги публикуваме в едноименната фейсбук група, или да си създадем наша собствена история, а защо не просто да научим нещо ново. Със своята дебютна фотоизложба „За трамваите има песни и поеми“ фотографът Христо Рахнев иска да ни покаже точно това.
 
Посланието е пряко свързано с пътищата на хората, които ни убягват всеки ден. Идеята е, че според мен в тях има много интересни моменти, които ние не виждаме и аз правя опит да им върна формата и важността. Трябва да започнем да се наблюдаваме отстрани по-често - какво правим, къде пътуваме, защо пътуваме, за какво си мислим. 

В песни и стихотворения гарите, булевардите, площадите и превозните средства са символ на вечното очакване за по-добро, за любов и надежда. Но едно от тях сякаш е останало незабележимо.
 
Тролеят винаги е бекграунд и винаги остава сякаш невидим за околните. Според мен в тролея и около него можем да видим очите на хората. В тях може да открием от любов до тревога, както и какво се мисли в момента. Това са ми интересните неща и съм се опитал да ги направя интересни и за другите.

Изложбата всъщност представлява множество отделни кадри, които, събрани заедно, създават един безкраен тролей, който отвежда мислите на малкия човек нанякъде всеки ден.   
Според Христо, това, че често не обръщаме достатъчно внимание на случващото се около нас има своето обяснение. До голяма степен то се дължи на времето, в което живеем и на страха, който обзема хората, когато трябва да се изразят по-ясно.

Затова и единственият белег на несъгласие с действителността, в която живеем, остават графитите по стените на сгради и спирки и протестите на различни групи хора, които властта бързо потушава, заблуждавайки, че ще изпълни исканията им.
 
Макар да е син на поета и драматург Елин Рахнев, Христо завършва Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография и не поема по стъпките на известния си баща. Приема това за нормално, тъй като двамата се вълнуват от различни неща и всеки от тях води свой  собствен живот.  
Изложбата може да  се види до 1 януари 2017 година  в „Клуб на фоторепортера“ в подлеза между Министерския съвет и Президентството.

Още от рубриката

Режисьорът Адела Пеева за тънката граница между патриотизъм и национализъм

Новият филм на Адела Пеева очаква своята премиера на 24 ноември, в рамките на „Киномания – 2017“. Нарича се „Да живее България“ и представя различни гледни точки към сериозни теми – национализма, националистите, възраждането на екстремния..

публикувано на 23.11.17 в 12:09

Каква Европа искат българските младежи?

Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни проведе дебат с ученици и студенти в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Срещата беше част от работно посещение на Председателския съвет на Европейския парламент в столицатапо повод..

публикувано на 23.11.17 в 12:03

Румен Стоичков представи своето журналистическо „възвишение“

„Много хора бехме – многота! Селото беше за чудо и приказ! На всеки божи празник се събирахме. Беше красота – хора, песни, викове!“ – това разказва пред микрофона на журналиста Румен Стоичков 90- годишната Елена Стойкова от крайграничното село..

публикувано на 23.11.17 в 11:39