Има ли решение проблемът със замърсения въздух в българските градове

Снимка: БГНЕС

В първите дни на 2017 година беше регистрирано силно замърсяване на въздуха в цяла България. В София фините прахови частици превишиха нормите до пет пъти. Засегнати бяха също Шумен, Пловдив, Благоевград Перник и др. Емилия Стойнева, началник отдел „Мониторинг на въздуха, шума и радиологичен мониторинг“ към Изпълнителна агенция по околна среда, коментира:

Основни причини за замърсяване с фини прахови частици са отоплението на твърди горива през зимния сезон, емисиите от автомобилния и от обществения транспорт, лошите климатични условия като ниски температури и безветрие. В момента по данни на Изпълнителна агенция по околна среда са регистрирани превишения в 15 населени места, като с най-високи концентрации за средно денонощната норма са регистрирани в Пловдив – 3,15 пъти и в Бургас – 2,4 пъти. Чувствителни групи от населението са хората с белодробни заболявания и астма. От началото на годината досега, най-високи концентрации бяха измерени на 2 януари в София, Шумен, Благоевград, Горна Оряховица и Перник. Бяха измерени между 3 и 5 пъти над нормата за фини прахови частици. Нормата е 50 микрограма за кубичен метър и стойностите се осредняват от 0 до 24 часа за денонощие. Трябва да обърнем внимание, че София се намира в котловина, където при неблагоприятни климатични условия като безветрие и ниски температури се задържат атмосферните замърсители и се натрупват в приземния слой.

За настоящия проблем и възможните решения разговаряме с Борис Бонев от неправителствената гражданска организация „Спаси София“:

Според Световната здравна организация фините прахови частици са изключително опасни за здравето на човек. Водят до деменция, сърдечни проблеми, проблеми с белия дроб, онкологични заболявания. По данни на Министерство на здравеопазването, средната смъртност в следствие на замърсяването на въздуха е около 55 души на 100 хил. В София между 800 и 900 души годишно умират, заради мръсния въздух. Как можем да се предпазим? Някои от мерките, които могат да бъдат въведени, са безплатен градски транспорт в дните с пиково замърсяване, движение на четни и нечетни номера на автомобилите, премахване на някои паркоместа, създаване на повече пешеходни зони, промяна на градската среда така, че тя да бъде по-атрактивна за пешеходци и велосипедисти. Общината може да промени начина, по който формира своите местни данъци и такси. В момента, много по-екологичните нови коли, плащат 2,8 пъти по-висок данък от старите. Изключително важно е общината да осъзнае проблема, да не гаси пожара, след като той вече е бил запален, а превантивно да взима мерки за намаляване на трафика, за приоритизация на градския транспорт. Столична община не показва заинтересованост по този проблем, докато не стане твърде късно. Статистиката показва, че въпреки строителството на метрото и разширението на метромрежата, пътниците в градския транспорт намаляват. Причините са, че градският транспорт все още е нередовен, линиите не са оптимизирани. Трябва да има повече бус ленти и трамвайни ограничители, да се въведе интегрираната билетна система, за да не се налага при всяко прекачване човек да си купува нов билет. Шоковото увеличение от 60% на цената на билета, отказа значителен брой хора да използват градския транспорт. За някои придвижването с личен автомобил е дори по-евтино. Подобни промени биха „ударили джоба“ на българина, но ако бъдат направени интелигентно няма да е шокиращо и непоносимо. Има нещо по-важно - здравето няма цена. Животът ни няма цена. По данни на министерство на здравеопазването, всяко трето дете в София страда от някаква форма на астма. В крайна сметка е много по-важно децата да са здрави, отколкото дали някой ще плати 10 или 20 лв. повече годишен данък за автомобила си. Общината трябва да види кои са приоритетите й.

Столична община се въздържа да коментира темата. Надежда за модернизация на градския транспорт дава по-екологичния електробус, който тръгва в столицата тестово от 15 януари. 


Още от рубриката

Режисьорът Адела Пеева за тънката граница между патриотизъм и национализъм

Новият филм на Адела Пеева очаква своята премиера на 24 ноември, в рамките на „Киномания – 2017“. Нарича се „Да живее България“ и представя различни гледни точки към сериозни теми – национализма, националистите, възраждането на екстремния..

публикувано на 23.11.17 в 12:09

Каква Европа искат българските младежи?

Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни проведе дебат с ученици и студенти в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Срещата беше част от работно посещение на Председателския съвет на Европейския парламент в столицатапо повод..

публикувано на 23.11.17 в 12:03

Румен Стоичков представи своето журналистическо „възвишение“

„Много хора бехме – многота! Селото беше за чудо и приказ! На всеки божи празник се събирахме. Беше красота – хора, песни, викове!“ – това разказва пред микрофона на журналиста Румен Стоичков 90- годишната Елена Стойкова от крайграничното село..

публикувано на 23.11.17 в 11:39