Има ли решение проблемът със замърсения въздух в българските градове

Снимка: БГНЕС

В първите дни на 2017 година беше регистрирано силно замърсяване на въздуха в цяла България. В София фините прахови частици превишиха нормите до пет пъти. Засегнати бяха също Шумен, Пловдив, Благоевград Перник и др. Емилия Стойнева, началник отдел „Мониторинг на въздуха, шума и радиологичен мониторинг“ към Изпълнителна агенция по околна среда, коментира:

Основни причини за замърсяване с фини прахови частици са отоплението на твърди горива през зимния сезон, емисиите от автомобилния и от обществения транспорт, лошите климатични условия като ниски температури и безветрие. В момента по данни на Изпълнителна агенция по околна среда са регистрирани превишения в 15 населени места, като с най-високи концентрации за средно денонощната норма са регистрирани в Пловдив – 3,15 пъти и в Бургас – 2,4 пъти. Чувствителни групи от населението са хората с белодробни заболявания и астма. От началото на годината досега, най-високи концентрации бяха измерени на 2 януари в София, Шумен, Благоевград, Горна Оряховица и Перник. Бяха измерени между 3 и 5 пъти над нормата за фини прахови частици. Нормата е 50 микрограма за кубичен метър и стойностите се осредняват от 0 до 24 часа за денонощие. Трябва да обърнем внимание, че София се намира в котловина, където при неблагоприятни климатични условия като безветрие и ниски температури се задържат атмосферните замърсители и се натрупват в приземния слой.

За настоящия проблем и възможните решения разговаряме с Борис Бонев от неправителствената гражданска организация „Спаси София“:

Според Световната здравна организация фините прахови частици са изключително опасни за здравето на човек. Водят до деменция, сърдечни проблеми, проблеми с белия дроб, онкологични заболявания. По данни на Министерство на здравеопазването, средната смъртност в следствие на замърсяването на въздуха е около 55 души на 100 хил. В София между 800 и 900 души годишно умират, заради мръсния въздух. Как можем да се предпазим? Някои от мерките, които могат да бъдат въведени, са безплатен градски транспорт в дните с пиково замърсяване, движение на четни и нечетни номера на автомобилите, премахване на някои паркоместа, създаване на повече пешеходни зони, промяна на градската среда така, че тя да бъде по-атрактивна за пешеходци и велосипедисти. Общината може да промени начина, по който формира своите местни данъци и такси. В момента, много по-екологичните нови коли, плащат 2,8 пъти по-висок данък от старите. Изключително важно е общината да осъзнае проблема, да не гаси пожара, след като той вече е бил запален, а превантивно да взима мерки за намаляване на трафика, за приоритизация на градския транспорт. Столична община не показва заинтересованост по този проблем, докато не стане твърде късно. Статистиката показва, че въпреки строителството на метрото и разширението на метромрежата, пътниците в градския транспорт намаляват. Причините са, че градският транспорт все още е нередовен, линиите не са оптимизирани. Трябва да има повече бус ленти и трамвайни ограничители, да се въведе интегрираната билетна система, за да не се налага при всяко прекачване човек да си купува нов билет. Шоковото увеличение от 60% на цената на билета, отказа значителен брой хора да използват градския транспорт. За някои придвижването с личен автомобил е дори по-евтино. Подобни промени биха „ударили джоба“ на българина, но ако бъдат направени интелигентно няма да е шокиращо и непоносимо. Има нещо по-важно - здравето няма цена. Животът ни няма цена. По данни на министерство на здравеопазването, всяко трето дете в София страда от някаква форма на астма. В крайна сметка е много по-важно децата да са здрави, отколкото дали някой ще плати 10 или 20 лв. повече годишен данък за автомобила си. Общината трябва да види кои са приоритетите й.

Столична община се въздържа да коментира темата. Надежда за модернизация на градския транспорт дава по-екологичния електробус, който тръгва в столицата тестово от 15 януари. 


print Отпечатай
Още от рубриката

Българското розово масло пази първото си място на световния пазар

В края на май започва розоберът, а с него и традиционните фестивали на розата. В България за производството на розово масло промишлено се отглежда Казанлъшката маслодайна роза, наследница на дамаската роза (Rosa damascena). Първите документирани..

публикувано на 26.05.17 в 12:25

„Бивши хора” по класификацията на ДС има и до днес

„Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност” е книга, чиято скорошна премиера сплоти стотици хора, жадни за изначална справедливост заради ненаказаните престъпления на комунизма, и само за седмица изчерпи първия си тираж. С „бивши хора”..

публикувано на 25.05.17 в 10:57
Фотоколаж: Силвия Петрова

На 24 май: за чужденците, които изучават българския език като втори

По данни на Института за български език към БАН 15 милиона души по света говорят родния ни език. На днешния празник – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, обръщаме внимание на една определена група от тях –..

публикувано на 24.05.17 в 08:00