България обсъжда нуждата от нова ядрена мощност

Бъдещето на проекта на АЕЦ „Белене“, а и на ядрената енергетика в България като цяло, сега е в ръцете на учените от БАН.
Снимка: aep.ru

След като в края на миналата година България се издължи на руската страна за съоръжения, които е произвела за отменения проект за втора ядрена централа в Белене, тази седмица бе съобщено, че през април в страната ще пристигнат двата реактора за въпросната ядрена мощност. През лятото ще бъдат доставени и турбините за двата планирани блока, а е добре до тогава Националната електрическа компания да е подготвила решение какво да прави с това оборудване.

В тази връзка, още в средата на декември м.г. правителството беше решило да поръча, евентуално на Българската академия на науките (БАН), анализ дали България се нуждае от АЕЦ „Белене“. Преди два дни министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви, че договор за изработването на анализа ще бъде подписан именно с БАН през настъпващата седмица. Още от декември е ясно, че кабинетът очаква в анализа да бъде разгледана възможността проектът да се реализира без пряко или косвено участие на държавата, без държавни гаранции и без дългосрочни договори за изкупуване на ток. Изпълнителната власт се надява не на какъвто и да е анализ, а на такъв, който да потвърждава идеята й новата ядрена мощност да бъде изградена на чисто пазарен принцип без финансово ангажиране на държавата.

Преди време кабинетът „Борисов“ не изключваше възможността ядрените съоръжения за „Белене“ да бъдат продадени на Иран. Но дали защото идеята не проработи или по други причини, през последните месеци той даде ясно да се разбере, че всъщност не възприема отлагането на проекта като отмяна и във връзка се него проведе разговори с Индустриалната търговска банка на Китай и Китайската ядрена корпорация. Министерството на енергетиката твърди, че има и други заинтересовани от проекта страни, но не ги назовава, защото нямало съгласие от тяхна страна.

Любопитно е защо изпълнителната власт ще възложи изработката на анализа на научно, а не експертно ведомство, с което доскоро беше в остра полемика заради неговото финансиране. Най-новите развития на нещата подсказват, че от анализа на БАН ще зависи не толкова проектът „Белене“, колкото бъдещето на ядрената енергетика на България като цяло. Такъв анализ ще е необходим за решение, което да бъде взето след изборите и от друго правителство.


Още от рубриката

Жега и в българската енергетика

Въпреки че сме в пика на ваканционния сезон, в енергийните среди кипи усилен труд и всеки ден обществото научава по нещо ново относно проблемите, плановете и бъдещето на този стратегически отрасъл на българската икономика. И наистина, тези дни..

публикувано на 07.08.17 в 09:48

Реиндустриализацията в Европа дава шанс на България да се позиционира добре на пазара на стоки и услуги

Индустрията на бъдещето ще представлява съществено нова среда на свързаност между хора, предмети и машини, която ще създаде т.нар. „умни заводи“. Анализаторите определят това като „четвърта индустриална революция“, чийто смисъл е дигитализацията на..

публикувано на 25.07.17 в 13:32

Премиерът Борисов мечтае за български „Турски поток”

Премиерът Бойко Борисов отдавна – още от провала на газопровода от Русия до България „Южен поток” през 2014-а, мечтае страната ни да играе някаква по-съществена роля на европейския газов пазар. Нищо че български газ няма и че страната е накрая на Европа..

публикувано на 24.07.17 в 13:26