България обсъжда нуждата от нова ядрена мощност

Бъдещето на проекта на АЕЦ „Белене“, а и на ядрената енергетика в България като цяло, сега е в ръцете на учените от БАН.
Снимка: aep.ru

След като в края на миналата година България се издължи на руската страна за съоръжения, които е произвела за отменения проект за втора ядрена централа в Белене, тази седмица бе съобщено, че през април в страната ще пристигнат двата реактора за въпросната ядрена мощност. През лятото ще бъдат доставени и турбините за двата планирани блока, а е добре до тогава Националната електрическа компания да е подготвила решение какво да прави с това оборудване.

В тази връзка, още в средата на декември м.г. правителството беше решило да поръча, евентуално на Българската академия на науките (БАН), анализ дали България се нуждае от АЕЦ „Белене“. Преди два дни министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви, че договор за изработването на анализа ще бъде подписан именно с БАН през настъпващата седмица. Още от декември е ясно, че кабинетът очаква в анализа да бъде разгледана възможността проектът да се реализира без пряко или косвено участие на държавата, без държавни гаранции и без дългосрочни договори за изкупуване на ток. Изпълнителната власт се надява не на какъвто и да е анализ, а на такъв, който да потвърждава идеята й новата ядрена мощност да бъде изградена на чисто пазарен принцип без финансово ангажиране на държавата.

Преди време кабинетът „Борисов“ не изключваше възможността ядрените съоръжения за „Белене“ да бъдат продадени на Иран. Но дали защото идеята не проработи или по други причини, през последните месеци той даде ясно да се разбере, че всъщност не възприема отлагането на проекта като отмяна и във връзка се него проведе разговори с Индустриалната търговска банка на Китай и Китайската ядрена корпорация. Министерството на енергетиката твърди, че има и други заинтересовани от проекта страни, но не ги назовава, защото нямало съгласие от тяхна страна.

Любопитно е защо изпълнителната власт ще възложи изработката на анализа на научно, а не експертно ведомство, с което доскоро беше в остра полемика заради неговото финансиране. Най-новите развития на нещата подсказват, че от анализа на БАН ще зависи не толкова проектът „Белене“, колкото бъдещето на ядрената енергетика на България като цяло. Такъв анализ ще е необходим за решение, което да бъде взето след изборите и от друго правителство.


Още от рубриката

Койчо Русев: Тол системата трябва да се приложи разумно

Преди няколко дни австрийският консорциум „Капш Трафик Солюшънс” спечели обществената поръчка за изграждане на тол система в България. Електронната система за платено преминаване по българските пътища ще е на база разстояние за превозни средства..

публикувано на 17.10.17 в 10:50

Разговорите за съживяване на проекта "Белене" продължават

Представители на руската ядрена корпорация „Росатом“ бяха тези дни в София за разговори около доставката на оборудване, което е произведено за замразения през 2012 г. проект за втора българска ядрена централа в Белене. Разговорите бяха предшествани от..

публикувано на 13.10.17 в 11:06
Петър Ганев

ИПИ: Българският бизнес губи 1 месец годишно в бюрокрация

Темата за бюрокрацията и нейното влияние върху бизнеса не е нещо ново в България и много пъти е била обект на дискусия. Усещането на гражданите и повечето изследвания показват че тя е сравнително голяма, заяви в интервю за Радио България..

публикувано на 12.10.17 в 08:05