Николай Кучков събира големите пловдивски художници в ретроспективна изложба

Когато приятелите ти – „в небето няколко нетленни имена, те следват вече само в спомените, се сещаш за несбъднатите срещи, за изпуснатите вечери. И копнееш за един последен път – „да си поговорим и да се посмеем чак до сутринта”.

Николай Кучков посреща с рими своите приятели, чиято мимолетност завинаги е уловил в рисунки, шаржове, портрети. В пловдивската художествена галерия си дават среща Димитър Киров, Георги Божилов – Слона, Георги Бояджиев – Бояджана, сякаш пак е петък и са поседнали в онази тъй емблематична кръчма с името на техния град. За да ги извика за още един споделен миг, Николай Кучков е събрал творбите, в които е нарисувал големите пловдивски художници на миналия век.


От време на време пописвам – без претенции, а текстът показва какво усещам към моите приятели, които ги няма вече
– разказва художникът, поставил стихове на своя изложбен плакат. – Аз обаче продължавам да си говоря с тях, затова и нещо ме подтикна да направя тази доста особена изложба. Тя не е сантиментална, а много емоционална за мен. Може би защото сме пълни повече с несбъднати срещи – но да не ставам философ – добавя той.

А после лаконично се опитва да обхване срещи, разговори, трупани в петъци и години наред.

Това е просто миг от съществуване с приятели и нищо повече – един миг на споделеността. Ние не си говорехме много за изкуство, даже почти никак – затова пък смешни работи, капийски разговори, глупости колкото искаш. Това ни беше стилът. В кръчмата весел, а в ателието дълбок.


И така, между шегите и виното, Николай Кучков рисувал шаржове. Един от тях на Начо Културата (Атанас Кръстев) – човекът, възродил Старинния Пловдив. Той беше голяма капия, правеше се на сериозен, а всъщност беше много смешен и много интелигентен, спомня си Николай Кучков и продължава да разказва:

Димитър Киров получи орден от папа Йоан-Павел Втори и аз му направих много смешен шарж – седнал на папския трон с тиара, на която вместо кръст има палитра с четки, и стъпил на възглавничка с папски сандалки. А текстът гласеше „Димитър Киров получи орден от папата и стана папата на художниците”. Той беше много властен като типаж – за другите хора, не за нас, по-близките, и с чувство за хумор посрещаше хапливите закачки.

Георги Божилов пък има портрет с текст In memoriam. Той не беше за шарж, защото беше по-друг тип. Той беше ангел, както и Цанко Панов – двамата се срещнаха и се познаха, затова и толкова се сближиха. Ние всички бяхме много дори приятели, но те бяха специални. Бояджана също има хубав сериозен портрет, както и други шеговити работи. Той обичаше оръжията, тъй като не беше ходил войник. Имам го изобразен с картечници, с автомати, с каски. Но аз правя тези неща предимно за хората, които все още познават моите приятели - макар че те няма да се забравят, тъй като са оставили силна следа и като творци, и като характери. Те за мен са живи, работите им стоят – все едно че не е минало време.

СнимкаВсеки от тях с личната си история и свой път. Но само Николай Кучков имал късмета да се учи от известния кубински художник Сервандо Кабрера Морено, при когото прекарва няколко години. По-късно в знак на почит към големия майстор рисува в негов стил автопортрет.

Аз не рисувам и не пиша всеки ден – казва още художникът. – А има хора, които си орат нивата всеки ден. Аз обаче седя на извора. Когато падне голям дъжд, започва да тече мътна вода, но аз чакам да дойде бистрата и тогава наливам по малко. И това е.

Самобитен в изкуството, Николай Кучков не се слива с тълпата – неизменно със своята шапчица, някога заемка от македонската си баба, а днес „швейцарска хелветийка”, и следван от дакела Чоко, също обезсмъртен на платното и в рими.

Аз и моето куче, две стари души, и в небитието така ще е, аз с чаша в ръката, то в мойте нозе. 



Снимки: БГНЕС и kapana.bg

Още от рубриката

Водната кула в софийския квартал Лозенец официално се превърна в галерия +„359“

Водонапорната кула в софийския квартал „Лозенец“ официално стана дом на най-новата галерия за съвременно изкуство в столицата. Кулата, построена през 1929 година, е една от емблематичните сгради на София и след дългогодишни дискусии относно нейното..

публикувано на 18.10.17 в 08:00

Изложбата „Моята Индия“ – емоционални изповеди или просто парчета от свят

Галерия „Алма Матер“ отвори врати, за да представи творбите на дипломирани студенти от СУ "Св. Климент Охридски", които през последните 15 години са спечелили едногодишна специализация в Централния институт по хинди в град Агра. В експозицията,..

публикувано на 10.10.17 в 10:53

Наричат Лика Янко “Пикасо в рокля”, но в белотата на картините й прозира Бог

В годините на мрак да бъдеш отритнат и маргинализиран е най-голямото признание за всяка личност и творец. Но рано или късно времето намята тогата на съдник, изтупва от прахта изпратените в забвение и им отрежда пиедестал, на който те да стъпят във..

публикувано на 27.09.17 в 08:10