Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българското кино в европейския филмов пейзаж

БНР Новини
Снимка: архив

През тази седмица на 13 януари ще отбележим Деня на българското кино. А през 2017 отбелязваме 10-годишнината от встъпването на страната ни в Европейския съюз. Какво се промени в седмото изкуство за това десетилетие – разказва киноведът проф. Божидар Манов:




СнимкаС влизането ни в ЕС България стана пълноправен член на някои от най-големите европейски фондове за култура и в частност за кино като Евроимаж и програмата „Творческа Европа”, направление „Медия”. Това членство дава възможност за участие в европейски копродукции – двустранни, тристранни, дори четиристранни, при които се ползват сериозни финансови фондове. По друга линия пък се подпомага разпространението на европейски филми у нас, а и на български в Европа. Това улеснява обмена на европейското кино, което търси художествения ефект, конфронтирайки се с комерсиалното американско кино. В тези фондове са предвидени помощи за учебни програми, в които кинематографисти от различни области получават допълнителна квалификация.

Друга линия за кооперация и интеграция с европейските ни партньори е изграждането на мрежа от киносалони. У нас филмовата дистрибуция е сериозно затруднена от липсата им. Голяма част от тях са в мултиплексите, в моловете. А мол културата е противопоказна на художественото артхауз кино. Затова програмата на Европа Синемас изгражда мрежа от няколко хиляди кина, предназначени за разпространение на некомерсиални европейски филми. Те получават специални помощи, грантове, финансиране. У нас например в София това са Домът на киното и кино „Люмиер” в НДК. Във Варна е малката зала „Европа” във Фестивалния и конгресен център. Има и други – част от обща европейска мрежа за некомерсиално кино.

Целта е да се укрепи европейската филмова култура, която се бори с многократно по-силния комерсиален филмов бизнес, идващ отвъд океана – посочва Божидар Манов.

Това не са самоцелни идеи и програми, те са стратегически проект, за да може европейското кино, добре подпомагано засега от правителствата и международните фондове, да намира възможности за опазване на своята идентичност. България в това отношение, чрез Националния филмов център, а и с частни продуценти, е доста активна в изграждането на такива контакти. Мога да дам пример, че всяка година се осъществяват интересни копродукции. В тях страната ни понякога е мажоритарен продуцент, т.е. водеща в художествено-творческо отношение, и като организатор и продуцент на финансовия дял от проекта. В други случаи сме миноритарен, подпомагайки с част от бюджета подобни тройни или четворни европейски копродукции. В крайна сметка името на България присъства на европейската карта и на големите европейски фестивали в каталозите. Бих искал да е по-често като мажоритарен продуцент, но засега финансовите ни възможности са ограничени и по-често подпомагаме други европейски продукции, но присъстваме в тяхното осъществяване.

Ще добавим, че през изминалата година имахме възможност да видим мащабната копродукция „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” със сценарист и режисьор Иглика Трифонова. Страната ни участва и в други копродукции и е достойно представена в европейската дистрибуция. А сега режисьорът Милко Лазаров подготвя интересен проект под заглавие „Нанук”, в който България е водеща страна и в творческо, и във финансово отношение.

Имаме успехи и в подобна копродукционна работа в документалното кино, главно чрез нашата филмова компания „Агитпроп”. Вече е запазена марка български пълнометражни документални филми да печелят авторитетни награди на специализираните фестивали, а след това да имат пълноценна реализация и в европейските киносалони. Това е едно кратко обобщение за реалните, видими, конкретни резултати от тази интеграция, която преди не ни се удаваше, понеже не отговаряхме на редица правила и нормативи за участие в европейското съфинансиране. Сега вече имаме равнопоставени права.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Албанският писател Григор Бануши се среща с българската публика

Албанският писател Григор Бануши пристига в България за премиерата на новия си роман "Недовършена симфония" (изд. Изида). Преводът на български език направен от преводача Екатерина Търпоманова, преподавател в Софийкия университет, а допреди години и..

публикувано на 16.04.24 в 16:14

Старинни български килими в галерията на Българския културен институт в Париж

За първи път след повече от век в Галерията на Българския културен институт в Париж ще бъдат представени автентични български килими от XIX и XX век, съобщиха от институцията. Бутиковата изложба “История в цветове. 350 години българско килимарство”..

публикувано на 14.04.24 в 12:25

Българският вируоз Марио Хосен солист ще изпълни импровизации за цигулка в Скопие

Концерт на свещи ще има на 12 април македонският камерен оркестър Профундис със световноизвестния български цигулар Марио Хосен, под диригентството на Гюргица Дашич. Концертът във Филхармонията на Северна Македония се прави със съдействието на Българския..

публикувано на 12.04.24 в 15:37