Нова дисциплина популяризира на достъпен език напредъка на науката

Снимка: личен архив

В днешно време трудно си даваме сметка в каква степен науката и технологиите са станали част от живота ни. Ето защо една нова дисциплина, наречена “Научна комуникация”, си е поставила за цел да разкаже напредъка на цивилизацията по интересен и прост начин, за да ни послужи на практика. Учените все повече популяризират дейността си на по-достъпен език. Именно в „превода“ от научен на обикновен език вижда бъдещето си Невена Христозова, която е докторант по биология в белгийски университет и мечтае да приложи наученото у нас.

Днес всеки може да провери всичко в интернет. И ако потърсим “главоболие”, най-вероятно ще прочетем, че имаме мозъчен тумор – убедена е тя. – Прочитайки грешната информация, много хора остават с впечатлението, че нещо, което реално няма отношение към техния проблем, би им помогнало и така остават недиагностицирани и нелекувани. Или пък залитанията в другата посока – когато сензационна и извадена от контекста информация произвежда грандиозна конспирация с цел всяване на страх от науката и технологиите. И хората си мислят, че луди учени създават в лабораториите си чудовища и катаклизми.

Затова колкото повече и по-достъпно говорят знаещите хора, толкова по-малко ще вярваме на подвеждащи уебсайтове и телевизионни канали, които манипулират информацията и пропагандират митове.

Най-опасни от здравословна гледна точка са антивакс движенията, както и псевдоклиничните изследвания, твърдящи, че обикновен продукт може да бъде магически лек – казва Невена Христозова. – Злоупотребата с антибиотици също е голям проблем, защото ако някоя бактерия развие резистентност към лекарството, навреждаш не само на себе си, но и на околните. Въобще има всякакви теории, но когато те засягат човешкото здраве и изхранването на цяла една страна, а и на цялата планета, тогава това е много сериозен проблем, на който трябва да бъде обърнато внимание.

И пръв сред тези проблеми стои „чудовището” ГМО.

Генномодифицираните храни, за да бъдат допуснати до тестове за отглеждане в полеви условия и за хранителна стойност и качество, са минали през множество изследвания – за токсичност, алергенни качества и какво ли още не. Това не може да се каже за нито една друга хранителна съставка на пазара, без значение от какъв произход. И тъй като се занимавам с растителни биотехнологии, мога смело да твърдя, че генномодифицираните храни не са опасни. В научните среди има толкова много публикации, които доказват, че те са годни за консумация, защото са стриктно контролирани.

Не така обаче стои въпросът с храните, получавани чрез радиация или химическа мутагенеза – за тях европейското законодателство засега не изисква тестване. Затова и тези продукти са на пазара, въпреки че могат да бъдат опасни както за околната среда, така и за здравето на хората, твърди Невена Христозова.

Отглеждат се навсякъде, защото говорим за сортове, които ги има включително по нашите пазари. Има много бобови растения, които са модифицирани чрез химически агенти, променящи структурата на ДНК. След като бъдат третирани с тези агенти, те би трябвало да бъдат много добре изчиствани, особено ако става дума за семена, но дали се прави, няма никаква отчетност за това.

В подобни случаи единственото, което може да се направи, е да бъдат публикуват достоверните факти и всеки от нас информирано да избере дали да консумира този вид храна.


print Отпечатай
Още от рубриката

Българското розово масло пази първото си място на световния пазар

В края на май започва розоберът, а с него и традиционните фестивали на розата. В България за производството на розово масло промишлено се отглежда Казанлъшката маслодайна роза, наследница на дамаската роза (Rosa damascena). Първите документирани..

публикувано на 26.05.17 в 12:25

„Бивши хора” по класификацията на ДС има и до днес

„Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност” е книга, чиято скорошна премиера сплоти стотици хора, жадни за изначална справедливост заради ненаказаните престъпления на комунизма, и само за седмица изчерпи първия си тираж. С „бивши хора”..

публикувано на 25.05.17 в 10:57
Фотоколаж: Силвия Петрова

На 24 май: за чужденците, които изучават българския език като втори

По данни на Института за български език към БАН 15 милиона души по света говорят родния ни език. На днешния празник – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, обръщаме внимание на една определена група от тях –..

публикувано на 24.05.17 в 08:00