Отново предизборна драма с избирателната система в България

Снимка: БГНЕС

Разпускането на парламента и насрочването на предсрочните избори в България е въпрос на дни. Въпреки това политическото напрежение в законодателния орган не намалява, а се повишава, и то пак във връзка избирателната система.

Във вторник Комисията по правните въпроси отказа да включи в дневния си ред точка за обсъждане и приемане на резултатите от националния референдум за въвеждане на мажоритарна избирателна система. Предложението беше направено от ГЕРБ в извънреден порядък, но срещу него се обявиха всички останали сили, представени в комисията – БСП, ДПС, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, БДЦ, „Атака” и АБВ. Макар и останала една срещу всички, партия ГЕРБ не се отказа от намерението да вкара темата в дискусиите в първия ден от новата пленарна сесия на парламента. Подобна позиция на „един срещу всички” ГЕРБ зае и през юни 2014 г., когато по повод договорката на политическите сили в Консултативния съвет за национална сигурност предишните парламентарни избори да се проведат между 28 септември и 12 октомври, лидерът на партия ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че на БСП, ДПС и „Атака” вяра не може да се има и „оттук нататък е война”. Повод за радикално противостоене тогава даде отхвърлянето на предложение на ГЕРБ парламентът да не обсъжда вето на президента Плевнелиев върху Закона за МВР. Сега повод за противостоене е несъгласието пропорционалната избирателната система на България да бъде сменена с мажоритарна два месеца преди изборите. Срещу това се обявяват не само всички парламентарни сили освен ГЕРБ, но и новоизбраният държавен глава Румен Радев, който изрази недоумение защо темата с референдума за избирателната система се „съживява дни преди разпускането на 43-то НС, съпроводена с искания за удължаване на неговата работа". В тази връзка, Радев е категоричен, че няма да удължава живота на настоящия парламент и в най-кратък срок след встъпването си в длъжност на 22 януари ще назначи служебно правителство, ще разпусне НС и ще насрочи парламентарни избори.

Прави впечатление, че смяната в изборните правила в България започва да става опасен прецедент, а срещу тази практика се обявяват не само партии, но и експерти. Редица социолози коментират, че намеренията за такава смяна в последния момент поставят парламента в конфузната ситуация.

Вероятно това съзнава и самата ГЕРБ, а настойчивостта й се дължи на предизборни цели. В обществените нагласи желанието за промяна в изборната система е категорично и подкрепата му логично би дала предизборни предимства. Дали е така ще отговорят в крайна сметка самите предсрочни избори. Резултатът няма да очакваме дълго, защото те ще бъдат проведени в края на март или началото на април.


print Отпечатай
Още от рубриката

Какво подсказват първите изяви в 44-то Народно събрание

Първото заседание на 44-то Народно събрание, състояло се на 19 април, бе необичайно кратко, протече без изненади и някои го определят като вяло. Косвено потвърждение на това е обстоятелството, че печатът днес отразява сравнително пестеливо толкова важно..

публикувано на 20.04.17 в 13:05
Въпреки очакванията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за съставяне на правителство до края на април, то ще стане факт в началото на май, тъй като бъдещите коалиционни партньори трябва да уточнят още немалко въпроси.

Очакванията за ново правителство се пренесоха към началото на май

Новоизбраното 44 Народно събрание на България ще проведе първото си заседание утре – 19 април. След конституирането на законодателния орган негова основна задача е да одобри новото правителство на страната. По време на Великденските празници от партия..

публикувано на 18.04.17 в 12:09

Доналд Туск в България – поредните обещания и потупвания по рамото

Приключи през отминаващата седмица обиколката на председателя на Европейския съвет Доналд Туск в Словения, Македония, България и Гърция. Посланията му бяха свързани с разширяването на ЕС след брекзита, спасяването на Гърция от фалит, както и с „новия..

публикувано на 09.04.17 в 09:00